Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

— Ще се върнеш ли в агенцията да поемеш поста вицепрезидент по проблемите на творческия дизайн? — тихо и някак напрегнато попита той.

Тя отрезвя моментално.

— Рик, преди да взема каквото и да било решение, бих искала да си изясня някои неща.

— Казвай — кимна той. — Готов съм да отговоря на всичките ти въпроси.

— Добре — изпитателно го погледна тя. — Изчезнах от града с такава бързина, че нямах време да звънна на Мери Кейт. Оставих й бележка, но не сме разговаряли. Следователно за момент трябва да вярвам на твоите думи. — Млъкна, за да му даде възможност да реагира, но той не отвори уста. — Ако се окаже, че си я освободил против волята й с мисълта да ме поставиш на нейно място, нищо няма да се получи. Това е твърдото ми решение, съвсем окончателно!

— Окей, считай, че съм те разбрал. Мери Кейт не се чувстваше добре при нас, ние също. Когато съдбата ме срещна с теб, ние вече търсехме начини за безболезнена раздяла. Аз направих опит да й помогна, Джъстин. Исках да я задържа като хоноруван сътрудник, но тя не пожела това. Просто беше достатъчно умна, за да си даде сметка, че всичко е свършено.

— Това означава ли, че сте обсъждали напускането й преди онзи обяд, на който ме покани?

— Да.

— Рик, това е много важно за мен и искам да сме съвсем наясно. Едно набиране на телефона на Мери Кейт ще бъде достатъчно, за да разбера дали не си ми спестил нещо.

— Ами тогава го набери, Джъстин. Предпочитам да вярваш на думите ми, но разбирам, че можеш да имаш съвсем основателни съмнения. Твоята приятелка няма да ти каже нищо повече от това, което вече научи от мен. Точка.

Май вече е крайно време да го освободи от напрежението, помисли си Джъстин. Плисна го с вода и се засмя:

— Тогава мисля, че може би ще приема твоето предложение.

Главите им подскачаха като коркови тапи над водата, океанът продължаваше неспирните си атаки срещу назъбените коралови рифове.

— Но първо трябва да отида до Япония! — добави между две гмуркания тя.

Той веднага разбра какво означава това. Тя му беше разказала за Никълъс, къде се намира в момента той, какво се беше случило между тях. По лицето му се появи усмивка, в която прозираше и мъничко завист. С подобна усмивка рибарят изпраща великолепния марлин, който е успял да прехапе кордата му. Съжалява, че го е изпуснал, но въпреки това се възхищава на прекрасното животно, на непобедимата му воля за живот и свобода.

— Знаеш ли, от години завиждам на японците за начина, по който рекламират своите стоки — рече той. — Надявам се да се върнеш с пълна чанта техни фирмени тайни!

После и двамата се разсмяха.

Непредвидимият Чу сложи пръст на устните си и махна на Нанги да го последва. Около тях се извисяваха красивите сгради на квартала Мид Левълс, предназначени за богатите жители на Хонконг. Блестящи с разноцветните си светлини, те създаваха впечатлението, че човек е попаднал в приказна гора.

Въздухът тежеше от изпарения, небето изобщо не се виждаше. Нанги беше благодарен на ограничената видимост, тъй като никак не му се щеше да го видят как се прокрадва по улиците на колонията в четири часа сутринта.

Наближиха една висока сграда и Непредвидимият Чу свърна от тротоара на уличното платно. Двамата тихо навлязоха в тясна странична алея, задръстена от празни консервени кутии и всякакъв друг боклук.

Спуснаха се по няколко бетонни стъпала, минаха през врата с желязна рамка и се озоваха в приземието на сградата. От слабите голи крушки на тавана струеше жълтеникава светлина. Двама млади китайци играеха карти в коридора. Вдигнаха глави, очевидно познаха Непредвидимия Чу и продължиха играта си. Никой не каза нито дума. Това трябва да са от хората на Грийн Панг, помисли си Нанги. Което означава, че скоро ще се срещнат и с Третия братовчед Ток, номер 438, който вероятно е проникнал в апартамента на Сочната Пиен.

Триадите, които са проникнали във всички структури на кралската колония, включително и в корумпираната полиция на Хонконг, са получили своето наименование от китайското словосъчетание Сан Хо Хиу, което означава Тройно Хармонична Асоциация — най-могъщото тайно братство в Китай преди години. То е било създадено от група патриоти, решили да се бият до последен дъх срещу манджурците, свалили през 1644 година династията Мин.

Днес различните групировки се биеха помежду си по тесните улички на Хонконг, правото на контрол над отделните квартали се извоюваше с вериги и колове. Бързата урбанизация се беше оказала най-силното оръжие за разбиването на някога монолитното китайско братство, този процес бе ускорен допълнително от индустриализацията на традиционно селскостопански райони.