Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

Проторов стовари юмрук върху масата, после сграбчи ядно купчината хартия. Това не може да бъде вярно! Тайната на „Тенчи“ е буквално в ръцете му, това е плодът на най-сложната и най-продължителна операция в живота му, мечът за съживяване на руската армия и онези склеротици в ГРУ. И той не може да я прочете! Невероятно!

За миг имаше чувството, че ще полудее. Пое си дълбоко дъх, опитвайки се да успокои пулса си. Едно, две, три… Ето, така… Сега започвай да мислиш!

— Линеър е нинджа — тихо се обади Котен. — Получил е подготовката си именно в „Теншин Шоден Катори“ и вероятно ще може… — Гласът му заглъхна в очакване.

Надеждата проблесна като светкавица в главата на Проторов. Сега цялата му надежда е Линеър! Живял е в това риу преди много години, но японските традиции трудно се променят. Проторов си даваше сметка, че има голям шанс кодът да си е все още същият. Погледнато отстрани, това си беше чиста фантазия, но срещу него действаше с цялата си острота и факторът време. Мироненко свиква генералите, само след шест дни той трябва да се изправи пред тях и да им представи план за действие. Или ще им поднесе „Тенчи“ на тепсия, или никога няма да ги има на своя страна. Това е единственият шанс както за него, така и за цялото КГБ. Онези неандерталци от ГРУ никога няма да му предоставят втори!

Проторов се извърна и напусна стаята. Миг по-късно в коридора се разнесе гръмовният му глас, призоваващ доктора при себе си.

— Искам да разговарям със задържания веднага! — тросна се той на очилатия лекар.

— Веднага ли? — стреснато го изгледа иззад дебелите лупи на очилата си докторът. — Но нали сам казахте, че имам четирийсет и осем часа за процеса на размекване?

— Нямам време! — сопна му се Проторов. — Реалният свят бързо се променя, докторе. Вие трябва да свикнете на тези внезапни промени.

— Не съм сигурен, какво мога да сторя в подобна ситуация — отвърна докторът и забърза до Проторов. — Получавам доста обезпокоителни сигнали за мозъчната му дейност и още не мога да реша какви мерки трябва да бъдат предприети. Не мога да гарантирам за нищо.

— Тогава удвоете дозата — нареди му Проторов. — Ако искате и я утроете! Трябва веднага да бъде в състояние да говори и това е всичко!

— Но това положително ще пръсне сърцето му най-много за четвърт час! — засуети се около него лекарят. — Е, нека бъдат двайсет минути.

— Това време ми е напълно достатъчно, докторе — кимна Проторов. — Моля незабавно да се заемете с него!

— Името му е Гордън Минк, от време на време идваше в Кий Уест да ме види…

— Какво точно означава това „да ме види“?

— Означава, че обичаше да гледа и усеща как го обработвам! — сопнато отвърна Аликс Логан. — Достатъчно ясно ли се изразих?

— Мисля, че да — рече Кроукър.

Бяха в колата и фучаха през опушения тунел „Линкълн“ към дома на Мати Устата. Кроукър помисли малко, после добави:

— Извинявай, не знаех, че слагам пръст в някаква твоя рана.

Аликс се облегна назад и затвори очи. Гъстата руса коса се разстла като морска пяна около лицето й.

— А ти какво си помисли? Един силен и красив мъж, от когото се излъчва власт по някакъв… хм… особен и бих казала скрит начин, изведнъж ми хвърля окото… Той е опасен мъж, просто му го пише на лицето… „Трябваше да те убия, вика, но не мога. Не мога да си представя, че няма да те видя повече!“

— Умно от негова страна — усмихна се криво Кроукър. — Защо не ми го каза по-рано?

— Млъквай! — сряза го Аликс. — Нали ти го казвам сега?

Върху лицата им ритмично се редуваха сенки и отблясъци от луминесцентно осветление.

— „Не искам да те загубя — казваше той, — но работя на такова място, че не мога да си позволявам грешки“. После така ме погледна, че цялата изстинах. „Нали няма да бъдеш грешка, Аликс?“ Няма, викам аз. „Обещаваш ли?“ Да, викам и наистина мислех така… — Раменете й се разтърсиха от ридания: — А сега виждаш какво стана! Ти си виновен за всичко! — Отчаян вопъл на объркано дете.

Кроукър не счете за нужно да възрази, и без това обвинението беше прекалено абсурдно.

— И кой е този тайнствен Минк? — смени тактиката той.

— Просто Минк! — отвърна Аликс, после, като дете, което не иска да се раздели с новата си играчка, повтори: — Минк, Минк! Пауза и тихо допълнение: — Гордън Минк е човекът, който уби Анжела Дидион.

Кроукър трепна толкова рязко, че колата почти се заби в страничната стена на тунела.

— Какво? — дрезгаво прошепна той. Главата го заболя, в очите му започнаха да подскачат червени точици. — Не може да бъде!