Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

— И с теб беше същото, Лю — докосна го тя. — Защо си там, питах се аз. Какво всъщност искаш от мен? — Засмя се и добави: — В един момент дори си мислех, че Минк те е изпратил да ме убиеш… Но после разбрах, че това си е чиста лудост — нали ти уби и двете му горили?

— Обичаш ли го? — Въпросът му бе зададен тихо и спокойно, но той си даваше ясна сметка, че от отговора й зависи всичко, че той с лекота ще се превърне в онзи допълнителен щит, от който толкова се нуждаеше в момента. Защото Кроукър вече беше взел решение. В крайна сметка можеше да направи само едно.

— Как мога да отговоря на подобен въпрос? — каза Аликс, докато колата отби към тротоара на Двайсета улица. — Отношенията ни се развиваха в някакъв космически вакуум… Нямам никакви крайпътни камъни, които да ме насочват. — Обърна се настрана и добави: — Не бих легнала с него, ако не изпитвах поне… нещо. Не съм като Анжела и никога няма да бъда. Въпреки това не зная какво съм изпитвала…

— Имах чувството, че сексът с него ми позволява да установя не само физически, но и психически контакт… Знае ли някой какво е това? — Раменете й леко се повдигнаха и отпуснаха.

— Но не и емоционален, така ли?

— Възможно е… Макар да не смятам, че е било така. Вече мога да го погледна от известно разстояние… Имах чувството, че създавайки връзка с моя… с моя тъмничар, ще се чувствам по-малко затворничка…

— Но не стана така.

— Нима допускаш, че е било възможно? — бледо се усмихна тя.

— Не.

— Естествено. Просто бях глупава. Преди всичко не би трябвало да се доверявам на човек като него. Господи, Лю, бях толкова отчаяна! Цялата ми душевност се разпадаше, чувствах, че…

Аликс рязко изпищя. Едрокалибреният куршум пръсна страничното стъкло и раздроби част от покрива на колата. Кроукър вече действаше, ръцете му рязко дръпнаха Аликс, тялото му покри нейното.

В същата секунда в ръката му се появи пистолет. Втори изстрел разтърси колата върху меките й пружини, железният му юмрук се стовари върху тях с цялата си жестока сила, разхвърчаха се железни, алуминиеви и пластмасови късчета. Предното стъкло се превърна в прах и ги засипа с миниатюрни частици, леки и ефирни като перцата на гълъб.

В ноздрите на Кроукър нахлу миризмата на дим. Задната врата зад гърба му вече я нямаше, същото беше положението и с покрива над главите им. Той се приведе още напред, Аликс изпъшка под тежестта на тялото му. — Ръката му напипа дръжката на вратата откъм нейната страна, натисна я надолу и рязко я бутна. Другата му ръка подхвана тялото на Аликс и го хвърли на тротоара като чувал с картофи.

В момента, в който завъртя ключа на стартера, колата бе улучена за трети път, този път в резервоара. Разнесе се глух тътен, сякаш някой беше изпуснал топка за боулинг върху паважа. Лумнаха пламъци, задушлив черен дим го накара да се закашля.

Кроукър се извърна в посоката, от която идваха изстрелите. Но позицията му бе крайно неизгодна, почти не можеше да се движи, задушливият пушек ставаше все по-гъст. Някъде в далечината завиха полицейски сирени, звукът им се приближаваше.

Изскочи от колата по същия начин, по който я беше напуснала Аликс, грабна я за ръката и хукна по тротоара. Прелетяха покрай вратата на Мати Устата, без дори да погледнат натам.

Свърнаха по Второ авеню и се разминаха с патрулната кола, пожарната и двойка униформени полицаи, които тичаха в обратна посока. Пронизително свиреха клаксони, движението се задръсти. Замръзнали от учудване, минувачите гледаха по посока на инцидента. После, освободили се от шока, бавно започнаха да се приближават. Само за секунди горящата кола бе обкръжена от плътна тълпа зяпачи.

Таня Владимова наблюдаваше развоя на събитията и мълчаливо се проклинаше за прибързаните изстрели. Но тя не знаеше за колко дълго време спират, освен това само преди десет минути се беше активирало устройството й за връзка. Което означаваше, че времето за японската операция е настъпило. Тя не беше подготвена за такъв развой на събитията, особено в мига, в който пред очите й се появи дълго търсеният противник.

Обстоятелствата й изиграха лош номер и вместо тя да ги държи под контрол, беше станало обратното. Ръцете й бързо разглобиха специалната пушка „Атлов-Сониген“ и частите изчезнаха в специалния тайник под мокета на колата. Дори да не беше толкова притисната от недостига на време, тя едва ли щеше да бъде в състояние да проследи Аликс Логан и Люис Кроукър. Директната връзка с централния компютър във Вашингтон й позволи да изпрати незабавно откритите в Ралей отпечатъци, компютърът изплю в отговор името на Кроукър. Твърде много хора, особено униформени ченгета. Идваха още, сирените се превърнаха в нестроен оглушителен хор. Детективи в дискретните си коли се врязаха в движението, сякаш бяха ордите на Мойсей, насочили се към обетования бряг на Червено море.