Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

Едва тогава я напусна интензивната концентрация и сетивата й безпогрешно доловиха интереса на всички присъстващи везалата. Това, което до този момент бе смятала за обикновено и незначително упражнение, беше привлякло вниманието на три четвърти от мъжете в дожото.

Ако беше очаквала, че ще получи привилегията да се изправи лично срещу сенсея на групата, очакванията й останаха излъгани. Школата отново потърси начин да я унижи. Сенсеят й заповяда да се изправи, взе пръта от ръцете й и я поведе към другия край на салона. Там тренираше групата на Сайго. Остави я в ръцете на друг сенсей — мрачен тип с дълбоки белези от едра шарка по лицето.

— Добре дошла — процедиха с очевидно нежелание тънките му устни.

Акико имаше чувството, че е презрян гайжин в собствената си родина.

Твърдата му мазолеста ръка, жълта и някак мазна, бавно се протегна напред.

— Бъди така добра да заемеш позиция „кокую шуру“!

С това словосъчетание се означаваше една от атакуващите позиции в част от бойните изкуства, но както повечето японски изрази означаваше и друго — в случая „дишай“.

— Джин-сан!

Възпитаникът с това име пристъпи крачка напред и стори дълбок поклон:

— Хай!

— Вероятно поради грешка на администрацията Офуда-сан е била включена в неподходяща група. Не бихме искали втори подобен пропуск. Затова ще те помоля да ни убедиш, че новото място е съвсем подходящо за нея.

След тези думи сенсеят се отдръпна и се присъедини в кръга от любопитни зрители.

С ъгълчето на очите си Акико видя фигурата на Сайго, спокойна и отпусната. Дали го интересуваше представянето й сред доста по-напредналата, група на неговите възпитаници? Дали не съжаляваше, че не е на мястото на Джин-сан?

В това дожо не прибягваха до ритуалните поклони, характерни за началото и края на повечето двубои по правилата на японските бойни изкуства. Защото тук се подготвяха нинджи, а за тях не важеше „бушидо“ — правилникът на честта, въведен от самураите, за разлика от самата чест, разбира се.

Джин-сан се изправи срещу нея с леко разтворени крака. Ръцете му бяха свити в юмруци, лявата стискаше дясната, и двете повдигнати на височината на кръста.

В тази стойка имаше нещо странно и непознато, нещо, което Акико не можеше да определи. После той помръдна и ако миг преди това тя не беше успяла да долови състоянието на духа му, борбата вече щеше да е приключила.

Стана така, че Акико се изплъзна в последната секунда. Получената информация беше достатъчна. Тя успя да подготви духа си и да насочи цялото си внимание към неизвестното. Благодарение на този факт зърна навреме блясъка на „манрики гусари“, в буквален превод — „веригата, силна колкото десет хиляди мъже“. Тя представляваше петдесет-шейсет сантиметрова верига от стоманени брънки, в двата края на която се полюшваха тежки оловни топчета.

В същия мит разбра и какво я беше разтревожило в стойката на Джин-сан. Това беше „гохо но камае“ 7 7 Позиция на бойците, владеещи изкуството на боя с вериги и къси ножове. — Б.пр. .

Джин-сан вече беше преполовил разстоянието до нея, зловещата верига се поклащаше леко отпусната между протегнатите му напред ръце. Ще прибегне до „макиотоши“, мерна се в съзнанието на Акико. Тоест — ще се опита да увие веригата около врата й. Защото се стремеше не само да я победи, но и да го стори с максимална решителност и бързина.

Не направи грешката да посегне към веригата. Знаеше, че това ще й донесе единствено удар в лицето или, ако е достатъчно неразумна, натрошени кокалчета.

Постъпи съвсем иначе — до последния момент се държеше така, сякаш „манрикигусари“ изобщо не съществува. Приведе торса си съвсем леко напред и това се размина с очакванията на противника й, очевидно решил, че тя инстинктивно ще се отдръпне. Това й позволи да се подготви, рамото й светкавично се хлъзна под протегнатите му ръце, лявата й ръка нанесе удара „екика“, предназначен специално за беззащитните точки под мишниците на противника, усилен стократно от инерцията на тялото му. Нападението беше толкова внезапно, че наруши както ритъма, така и концентрацията на Джин-сан. Откъснат от съзерцателното състояние на Нищото, той престана да бъде опасен съперник и миг по-късно също се строполи на пода.

Сенсеят със сипаничавото лице мълчаливо изгледа Джин-сан, който бавно се изправи и с олюляване се прибра сред кръга любопитни наблюдатели. Акико усети как напрежението сред тях видимо нараства.