Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

Застинал до нея, Сайго изведнъж се разтърси от конвулсии. Имаше чувството, че вътрешностите му се разпъват в противоположни посоки, заля го жлъч и неудържимото желание да я наранява.

— Все трябва да има някакъв край — промърмори той.

Вятърът подхвана думите му и ги запрати сред ледените борови стволове. Той продължаваше да гледа встрани, само лекото потръпване на тялото му издаваше наличието на огромно вътрешно напрежение.

— Може би се чудиш кое е това момиче, което доведох у дома преди няколко седмици — продума отново той, брадичката му бавно се спусна надолу и опря в гърдите. — Тя е жената, която обичам! — Акико усети как ножът прониква между ребрата й; въпреки това се извърна към него, бавно, както той го желаеше. — Името й е Юкио, тя ми изневери. Стори го с братовчед ми, който е гайжин. Гайжин и итеки! — Двата епитета бяха изстреляни с такава дива злоба, че Акико неволно затвори очи.

Устните на Сайго се разтегнаха в нещо като усмивка, по то много повече приличаше на озъбена гримаса.

— Сигурно се питаш как може един гайжин да бъде мой братовчед — продължи той. — Майка ми, името й е Итами, е имала брат. Изключително предан и лоялен, истински самураи. Казвал се е Тцюко, през 1943 година става комендант на Сингапур.

Там той служи дълго и предано на императора, но през 1945 година влиза в решително сражение с превъзхождащите го сили на английската армия. Гарнизонът е обкръжен, хората загиват с доблестната смърт на истински самураи. Тцюко е сред последните защитници на крепостта, главите на презрените итеки хвърчат под свещената му катана. Англичаните го правят на решето с пушките си, подобно на всички варвари те са лишени от чувството за чест.

В момента на смъртта си вуйчо ми е женен за една красива жена с малко неясен произход. Тоест имало е подозрения, че в жилите й тече китайска кръв. Вероятно е прибягнала до черна магия, тъй като Тцюко отказвал да повярва на слуховете.

— Аз съм сигурен, че тя не е японка. Жена, в чиито, вени тече самурайска кръв, не може да не отмъсти за смъртта на съпруга си. А тази Чонг прави точно обратното — встъпва в брак с командира на противниковите войски, току-що превзели Сингапур. Може би той сам е изстрелял един от куршумите в тялото на вуйчо ми, но това за нея е било без значение. — Главата на Сайго рязко се повдигна. — Отрочето на Чонг и този полковник-варварин се нарича Никълъс Линеър! — процеди през зъби той.

Акико усети как по гърба й полазват мравки. Нима е възможно това, смаяно се запита тя. Нима кръговратът на живота й е предоставил шанса да се свърже с единствения човек на този свят, който може да й помогне? Защото именно този полковник Линеър, този презрян итеки по думите на Сайго, е човекът, подложил на публично унижение бащата на Акико и предизвикал самоубийството му! Затаила дъх, тя зачака края на историята.

— Този Никълъс Линеър се изправи на прага на нашето риу, повел Юкио за ръка! — продължи мрачно Сайго. — Тя беше моя любовница далеч преди да го познава! И той, по подобие на презряната си майка, беше успял по някакъв начин да я прелъсти… Аз я държа под влиянието на наркотиците, защото в противен случай тя ще избяга обратно при него! Но сега е моя, само моя!

— Още ли… Още ли я любиш?

Главата на Сайго рязко се извъртя и каменните му очи се забиха в лицето й.

— Правя го, когато ми се иска, и толкоз — промърмори той, погледът му отново потъна в гъсто преплетените клони. — Тя ми изневери и не заслужава нищо по-добро.

Акико си спомни думите му, казани преди броени минути: „Все трябва да има някакъв край.“

— И сега искаш да я убиеш, нали? — потръпна тя.

Сайго помълча, после бавно отвърна:

— Искам отмъщение. За мен, за майка ми и най-вече за Тцюко!

„Кай хо“, помисли си тя. Пролука! Трябва да се промъкна през нея, и то веднага!

— Преди две седмици ти изведнъж изчезна — меко проговори тя. — Четири дни не те видях нито в дожото, нито у дома.

— Бях в Токио, на погребението на баща си — тихо промълви той, очите му се притвориха. — Исках да те взема със себе си, но просто нямаше начин.

— Това е чест за мен — поклони се дълбоко Акико.

— Той беше велик човек — продума Сайго и лицето му отново се разкриви от напрежение. — Вероятно и неговата смърт настъпи заради наглите варвари, особено заради полковник Линеър. Този итеки го уби! Но моето отмъщение вече е в ход! Успях да отровя гадния полковник. Отровата се просмуква през кожата му бавно и не оставя никакви следи. Процесът е бавен, но в замяна на това мъчителен и необратим.