Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

— А после?

— Ти си права — кимна той. — Юкио трябва да умре. Но Никълъс, моят братовчед, не следва да разбере това. Той трябва да се чуди какво е станало с нея… докато настъпи подходящото време. Тогава, малко преди да му нанеса смъртоносния удар, аз ще му разкрия съдбата на любимата. Само по този начин ще бъдат успокоени неспокойните духове, жадуващи за отмъщение.

Смърт, смърт и само смърт. Беше навсякъде около тях, сякаш плуваха сред океан от черепи. Обречеността на Сайго тежеше като камък върху душата на Акико, тя вече ясно разбираше защо душата му е така изпепелена. Ясно разбираше и друго — от този момент нататък тяхната карма е свързана навеки.

Несъзнателно протегна ръка и докосна тялото му. Той рязко се извърна, в очите му отново се появи мрачният предизвикателен блясък.

— Нека прогоня тези камита от душата ти… — промълви тя. — Поне за миг…

Нещо вътре в него внезапно се стопи, някаква здрава бариера с трясък рухна в краката й. Гордият воин падна в прегръдките й, превърнал се изведнъж в безпомощно пеленаче, което търси закрила в майчината гръд.

Студът беше безсилен пред вътрешния им плам. За пръв път в живота си Сайго усети как кръвта нахлува в пениса му от едно леко женско докосване. Досега беше обладавал Юкио само със сила, предпочиташе да я има отзад — както повечето от любимите си момчета. В този начин на проникване трудно можеше да открие нещо, което би се доближило до думите „правене на любов“.

С Акико беше съвсем различно. Може би защото й беше позволил да разтопи бронята му, да поеме цялата инициатива. Сега той следваше нейните движения, той се покоряваше на волята й. Грубите му мазолести длани, предназначени да носят само болка и смърт, изведнъж натежаха от нежност, докосвайки смътно очертаващите се сред снега горещи контури на пламенното й тяло.

В момента, в който влажните й устни се впиха в неговите и езичето й се стрелна в устата му, той стана твърд като скала и нетърпелив като начинаещ любовник.

По отношение на любовното отдаване Сайго наистина беше начинаещ, беше съвсем девствен. В душата му никога не бяха потрепвали нежност и страст, тя не познаваше любовта. „Мичи“.

Гърдите й се втвърдиха под пръстите му, зърната възбудено щръкнаха. Той беше толкова нетърпелив, че пожела да проникне до дъно в нея почти веднага. Но Акико му внуши търпение с помощта на устните и опитните си ръце, с тясно притиснатите си бедра.

Усетила прекомерната му възбуда, тя обви пръсти около основата на члена и тестисите му, стисна ги здраво и не му позволи преждевременното изригване, което би разочаровало и двамата. В същото време езикът й леко докосваше оголените зърна на гърдите му, пръстите на свободната й ръка леко задраскаха слабините му, здраво стиснатите й бедра започнаха да галят главичката на члена му с невероятно меката си вътрешна част.

Вкопчени в тази поза, те, все така с инициативата на Акико, започнаха да се търкалят в снега. Когато въздържането му започна да се превръща в мъчение, тя го обърна към себе си и насочи потрепващия му член към вече разтворените си бедра.

Той изпусна тежко стенание и проникна в нея с цялата си сила. Тазът му, стегнат до отказ и потръпващ от напрежение, жадно се залепи за нейния.

Тя го притисна до себе си и не му позволи да помръдне. Съзнаваше, че само едно движение ще бъде достатъчно, за да го изпусне от контрол. Обви ръце около задните му части и се намести така, че проникването му да бъде пълно, без остатък. После бавно и с влудяваща нежност, започна да свива и разпуска вътрешните си мускули. Контракциите, получени по този начин предизвикваха далеч по-малко триене от обичайните мъжки движения. Така той щеше да издържи по-дълго въпреки готовността му за оргазъм в момента на обладаването й.

Акико гледаше лицето му и усещаше как потъва във вълните на невероятната наслада не само от нежния сексуален контакт, но и от това, което четеше по изражението му. Беше сигурна, че наистина е успяла да прогони мрачните духове от съзнанието му и това й носеше неизразимо удовлетворение.

Потта по голите им тела замръзваше и бавно, незабележимо ги превръщаше в част от зимния пейзаж наоколо. Но там, където телата им се докосваха, беше топло, дори горещо. Сякаш някой ги бе залял със сладък сок, вечен и всемогъщ, напълно независим от природните стихии.

Очите на Акико бавно изгубиха фокус, умът й се залута сред странни съновидения. Усещаше как достига до сърцевината на собствената си същност. С усилие на волята се отърси от това състояние и концентрира вниманието си върху Сайго. Той не виждаше нищо, не чуваше нищо. Слабото му стегнато тяло леко потръпваше и се притискаше в нейното. От двете страни на врата му се бяха издули огромни жили, зъбите му скърцаха от усилието да продължи до безкрайност чувството на див, великолепен екстаз. Разбира се, не успя.