Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

Спряха, когато прекосиха почти целия главен коридор. Имаха нужда от малка почивка въпреки сравнително добрата форма, в която се намираха. Гърдите на Аликс бурно се повдигаха и отпущаха. Повече от страх, отколкото от умора. Оглеждаше се с широко отворени очи. Магазини за обувки, бутици за модно облекло, местен клон на „Сиърс“. Безкрайна редица от студено проблясващи витрини с невъобразимо количество стоки зад тях. Затворени и враждебни.

— Какво ще…

Кроукър бързо сложи длан на устните й и тихо прошепна:

— Нито звук! Гласовете ни ще го насочат като радар. Ясно?

Тя енергично закима и той дръпна ръката си.

Избърса с ръкав изпотеното си чело и напрегна слух. Не чуваше нищо, освен приглушения грохот на колите по магистрала 70 под краката им.

Осветените витрини хвърляха бледи отблясъци по пасажа. Между тях имаше ивици на дълбока, почти непрогледна сянка. Намираха се в истинска гора от стъкло и метал.

Аликс го хвана за рамото и доближи устни до ухото му:

— Какво чакаме? Хайде да се махаме, преди да ни е открил!

Кроукър не знаеше дали трябва да й каже истината. Имаше чувството, че ще е по-добре да я държи в неведение колкото може по-дълго. От друга страна обаче, тя беше вътре колкото и той. Не беше честно да я държи на тъмно. Още повече, че може и да направи някоя глупост, просто от незнание.

Опря устни до ухото и тихо каза:

— Имам новини за теб. Доскорошният ти ангел пазител е успял да ни проследи чак дотук и едва ли ще се откаже от намеренията си. Дори ако успея да намеря кола и да я подкарам, пак няма да се отървем от него. Поне засега.

Огромните й ясни очи се впиха в лицето му, умът й бавно осъзнаваше значението на чутото.

— Не! — прошепнаха разтреперените й устни. — Едно убийство е напълно достатъчно!

— За съжаление ще има още доста убийства, ако не го неутрализираме — поклати глава Кроукър. — Трябва, Аликс! Просто трябва и ти добре знаеш това!

Очите й бавно напуснаха лицето му, по бузите й се спуснаха две мокри вадички.

— Сега ми се иска да не ме беше спасявал… — прошепна тя. — По-добре да се бях удавила!

— Не говори така — механично рече той.

— А как да говоря? — избухна тя и очите й гневно проблеснаха. — Що за живот е това моето? Можеш ли да ми ка…

Кроукър рязко я блъсна и тя се просна по гръб върху хладната каменна настилка. Едновременно с това в слуха му отекна трясъкът на изстрела, на сантиметри от тялото й се разхвърчаха ситни камъчета. Той се гмурна след нея, издърпа я да се изправи на крака и я повлече в първия напречен пасаж. Надясно, още веднъж надясно. Хлътнаха в някакъв тъмен вход и приклекнаха, Аликс се потеше и едновременно с това се разтърсваше от тръпки.

Кроукър надникна в пасажа, огледа го внимателно в двете посоки и посегна за ръката й.

— Не! — дръпна се тя. — Не мога повече, няма смисъл! Сам каза, че ще ни открие, където и да сме!

— Ставай! — просъска той.

Тя отново тръсна глава, златистата коса се разпиля върху лицето й.

— Не мога. Нямам сили.

— Стегни се, за Бога! — процеди той и я изправи на крака.

— Уморена съм, Лю — погледна го с потъмнели очи тя. — Искам да заспя.

Той усети как тялото й се предава на изтощението и се запита дали се е чувствала така миг преди да се хвърли в тюркоазните води на океана.

— Хей, ти! — стисна брадичката й той и се приведе напред. — Ще спиш, когато аз кажа, ясно ли е?

— Господи! — простена тя с насълзени очи. — Престани да се правиш на рицар! Нима не разбираш, че вече ми е все едно?

— Но на мен не ми е! — кресна той. — Хайде!

Плъзнаха се наляво миг преди вторият куршум да се забие в касата на вратата.

— Каква полза? — задъхано изрази протеста си тя, докато тичаха към следващия пасаж. — Той е намерил пистолета!

— Забелязах — кратко отвърна Кроукър.

— Мразя пистолетите!

— И аз — неволно се засмя Кроукър. — Особено когато не са ми под ръка!

Но тя беше права. Синьото чудовище имаше предимство, което Кроукър едва ли би успял да премахне. Пистолет срещу, голи ръце. Това едва ли би могло да се нарече честен двубой. Но какво ли е честно в тоя скапан живот?

Докато тичаше, си спомни твърденията на Никълъс, че никога през живота си не е използвал пистолет. Но въпреки това Кроукър беше убеден, че този човек е най-опасната личност на света. Каква е тайната му, по дяволите? Когато му зададе този въпрос, Никълъс само се усмихна и рече: „Има и други начини“.

Какво ли е искал да му каже, зачуди се Кроукър. В момент като този с удоволствие бих се възползвал от някой такъв начин. Зад гърба му тресна третият изстрел и куршумът свирна край главата му. Мисли, заповяда си той. Използвай мозъка, който ти завеща твоят старец!