Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

— После какво стана? — попита след известно време Кроукър.

— После всичко се промени — прошепна Аликс. Каза го толкова тихо, че Кроукър се наведе, за да я чува. — Анжела се запозна с Рафаел Томкин.

Джеси Джеймс научи името на копелето от началника на порта. Той и няколко други служители от яхтклуба в Кий Уест бяха забелязали как лодката му потегля непосредствено след тази на Аликс Логан. Казваше се Текс Бристъл.

Джеймс не знаеше кой всъщност е този мръсник, но си даде дума в най-скоро време да разбере това. На рецепцията попита за човек със същото име просто защото не виждаше причина копелето да проявява чак такава предпазливост. Оказа се, че греши. Отговориха му, че в хотела няма регистриран човек на име Бристъл.

Синьото чудовище премина към резервния вариант, подготвен специално за подобни случаи. Извади полицейска значка, представи се като частен детектив, който разследва случай на прелюбодеяние. Даде подробно описание на двойката и успокои администратора, че става въпрос единствено за набиране на доказателства по бракоразводно дело. В резултат получи номера на стаята им. Само една стая. Страшно удобно, помисли си Джеси Джеймс. Какво има това копеле? Какво липсва на мен? Качи се в асансьора.

Вратите се дръпнаха с тихо просъскване и Джеси Джеймс пристъпи в коридора на третия етаж.

Кроукър излезе от банята с трийсет години по-млад. Разтърка тялото си с хавлията и навлече леките памучни панталони. После пъхна глава в тъмносиня тениска, на гърдите на която светеха яркозелени букви:

KEY WEST IS BEST

Краката си обу в старите плажни чехли, които не бе забравил да вземе със себе си вътре.

Аликс носеше късо отрязани джинсови панталонки и розова копринена блузка с широки ръкави. Седеше изправена на леглото, зад гърба й бяха струпани възглавници. Беше потънала в книжката с меки корици, купена при последното им отбиване от магистралата.

— Това е точно такава гадост, каквито бяха и сандвичите в онова противно ресторантче — рече тя и захвърли книжката върху завивките. — Вампирът в блатото! Кой кого будалка?

В следващата секунда вратата на хола отхвръкна от ключалката с тътена на оръдеен изстрел.

Сато откри госта си в градината, под дъжда.

— Скъпи приятелю — повика го той от прозореца на кабинета си. — Там ще се простудиш до смърт!

Никълъс не отвърна веднага. Седеше на каменната скамейка с отпуснати рамене и гледаше чемширените клонки, извиващи се под напора на вятъра. Охранен и наперен дъждосвирец нетърпеливо подскачаше напред-назад около един пън, останал като по чудо сух. Час по час вдигаше глава и блестящото му черно оченце изразяваше отвращение, от капризите на природата.

Никълъс не усещаше влагата. Цялото му кимоно беше подгизнало, нямаше сухо място по тялото си. Но това нямаше значение. Защото тази нощ получи отговор на въпроса, който толкова дълго го измъчваше, и разбра, че Акико и Юкио са две напълно различни човешки същества.

Заблудата не може да трае вечно. Едно лице може да лъже, устните — да прошепват познати думи, очите — да гледат с разбиране. Но при тялото е друго. То реагира по съвсем определен начин на интимното докосване, омеква и се разтваря така, че любимият човек не може да го сбърка. Никога! Тези реакции не могат да бъдат симулирани.

Мисълта, че отново я губи, го изпълваше с дълбока тъга. Даваше си сметка, че не би могла да бъде жива, че е намерила смъртта си от ръцете на Сайго, че преди смъртта си жестокият нинджа бе изпитал удоволствие да опише последните й мигове в очите на своя омразен братовчед и съперник.

Но въпреки всичко, за пръв и вероятно за последен път в живота си Никълъс отказа да се подчини на законите на логиката. Една безумна надежда го накара да забрави всичко научено през дългите години на упорита подготовка. Беше тъжно и смешно.

А за насладата, която му донесе прелюбодеянието, направо се презираше. Макар да разбра, че Акико не е Юкио, той я беше любил с нещо повече от тялото си. Сърцето му бе отворено за нея и това го накара да забрави доскоро важните въпроси, които вълнуваха душата му — коя е тя, защо прилича така поразително на изгубената му любов. Би ли могъл да я обича, след като знае, че тя не е Юкио? С помощта на каква магия е възможно това? Или някаква жизненоважна част от същността на Юкио е успяла да се всели в душата на тази жена? Чувстваше Се раздвоен и несигурен. Прегрешението го накара да изгуби своята стабилност, без нея се чувстваше напълно безпомощен в този луд, луд свят…