Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

Аликс отвори вратата на изпълнената с пара баня и пристъпи в стаята. Беше увила тялото си с голяма хавлия, кърпа в същия цвят бе увита около главата й като тюрбан.

Очите на Кроукър широко се разтвориха. За момент му се стори, че вижда Анжела Дидион и това само подсили решимостта му да запази на всяка цена живота на това красиво създание. Същевременно си даваше сметка, че ако Синьото чудовище надуши тяхното местонахождение, този живот едва ли щеше да струва много.

— Твой ред е — рече тя и му отправи прямия си смущаващ поглед. — Изглеждаш така, сякаш цял ден си се борил със самата смърт!

— Ами — рече Кроукър и довърши питието си. — Чувствам се още по-зле!

Тя седна на двойното легло с ръце в скута и се извърна към него.

— Не мога да разбера защо вършиш всичко това. Пипнат ли те, с теб е свършено. Даваш си сметка за това, нали?

— Върша го заради Анжела.

— Но ти дори не си я познавал — възкликна тя. — Просто си бил влюбен в едно красиво лице подобно на хиляди мъже в тази страна.

— Нищо не разбираш — рече той и се размърда на мястото си.

— И едва ли ще го разбера някога, ако не благоволиш да ми обясниш как стоят нещата.

— Тя умря на моя територия — рече той и несъзнателно разклати ледените кубчета в празната чаша. Изобщо не ги виждаше. — Някой я подреди и аз искам да го пипна. Защото тя беше човек като всички нас. И като всички нас заслужава поне това — убиецът й да бъде наказан.

— Аз по-добре зная какво заслужава тя — късо се изсмя Аликс, поколеба се за момент, после добави: — Тя беше кучка, Лю. Беше подла, отмъстителна, бясно ревнива, продажна кучка!

— Това няма значение — вдигна глава Кроукър. — За мен тя е била човек като всички други.

Аликс вдигна бутилката отлежало уиски и си наля една чаша.

— Би трябвало да прекараш известно време с нея — каза тя. — Два дни щяха да ти бъдат напълно достатъчни.

Кроукър се пресегна, взе чашата от ръката й и я пресуши на една глътка.

— Ти беше ли влюбена в нея?

— Това изобщо не те засяга? — кресна тя. Ръцете й се стиснаха в юмруци, устните й се превърнаха в неприятна за гледане тънка резка. После чертите й бавно започнаха да се разкривяват.

— Нима си въобразяваш, че можеш да ми задаваш подобни въпроси само защото си ми спасил живота? — промълви тя. В следващия миг бронзовото й тяло се разтърси в безмълвни ридания, лицето й потъна в треперещите длани.

Кроукър остана неподвижен, потискайки с усилие желанието си да я прегърне и утеши. Вече я познаваше достатъчно добре, за да бъде сигурен, че тя няма да приеме подобен жест.

След известно време ръцете й се спуснаха надолу, очите й влажно проблеснаха.

— Истината е, че Анжела беше влюбена в мен — тихо промълви тя. Дългите й пръсти развързаха кърпата и потънаха във влажната й коса. — Изобщо не помня майка си, а Анжела беше силно момиче. Имаше нещо мъжко в нея. Не в сексуалния смисъл на думата, то беше нещо друго… Нещо вътре в душата й, в цялата й личност… Пипна ме и това е. Не зная как другояче да го определя. Работехме заедно и много добре знаех, че е кучка. Знаех също, че поема наркотици — предимно опиум и кокаин. Чудесна комбинация, нали? Но си мислех, че… Всъщност не знам какво си мислех… Предполагам, че съм обърнала гръб на тези неща, защото се нуждаех от майка… От някой, който да ме закриля и напътства…

Аликс престана да се рови в косата си и отново седна с ръце в скута. Приличаше на младо момиче, почти дете. Невинно и сладко като бонбонче.

— Почти непрекъснато се карахме. В някои отношения животът ми беше истински ад.

— Би могла да я напуснеш — отбеляза Кроукър.

Аликс вече клатеше глава в знак на отрицание.

— Вече ти казах — трябваше да я познаваш поне малко. Анжела държеше здраво всичко, което й харесва, и го държеше, докато й омръзне. Ако се бях опитала да я напусна, с кариерата ми беше свършено. Лесно можеше да направи това, много я биваше в това отношение. Видях с очите си как провали живота на една млада манекенка, която бе имала неблагоразумието да й каже няколко по-остри думи. Анжела вдигна телефона и след това никой от бранша не спомена повече дори името на това момиче. Анжела разполагаше с властта на фараон.

Главата й се сведе надолу и Кроукър зърна за миг нежните очертания на шията й.

— Но истината е, че аз нямах сила да я напусна. Тя… тя ме плашеше… Вероятно това ти се струва странно, но аз предпочитах да й се подчинявам, вместо сама да се боря с живота.

В стаята се възцари тежко и някак враждебно мълчание.