Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

Наоколо имаше само камък, стъкло и метал. Какво би могъл… Да! Ето го! Нямаше време да реши дали идеята е добра. Синьото чудовище скъсяваше разстоянието помежду им и се готвеше да го убие.

Свиха зад следващия ъгъл, без да намаляват скоростта. Там той пусна ръката на Аликс и се понесе напред. Нов десен завой, рязко спиране. Смъкна тениската през глава, уви я около юмрука си и го стовари с цялата си сила върху дебелото стъкло.

Аликс се сепна от трясъка и бързо изскочи иззад ъгъла.

— Какво правиш, по дяволите?

— Ела тук и внимавай къде стъпваш! — нервно подвикна той. — Стой зад мен!

Аликс се подчини и бавно запристъпя сред счупените стъкла. Някъде в полуосветената вътрешност на магазина дрънчеше алармена инсталация. Кроукър си даваше ясна сметка, че в ситуацията се намесва съвсем нов елемент, нежелан нито от него, нито от Синьото чудовище. Полицията.

Наведе се и скоро откри това, което му трябваше. Едното парче беше тясно и издължено като кама, другото — широко и назъбено. Внимателно стиска по-малкото късче стъкло в дясната си длан, усещайки ясно острите му като бръснач ръбове. Лявата му ръка, все още увита в тениската, стисна другото.

Пристъпи внимателно към ъгъла, придържайки се плътно към стената. Зад гърба му остана разбитата витрина с ярко проблясващи ръбове на счупеното стъкло.

Моментът на истината настъпи. Би могъл да надникне иззад ъгъла, за да провери дали Синьото чудовище се държи като всички ченгета от телевизионния екран. Но вероятността да му пръснат черепа беше доста голяма, тъй като онзи съвсем не беше от слабите стрелци. Реалният живот очевидно предлага такива проблеми, които и през ум не минават на холивудските сценаристи.

— Свърши се, приятел! — викна той, без да подава глава. — Ченгетата ще довтасат всеки миг! За теб ще е полезно, ако се отдалечиш поне на десет километра от това място!

— Само двамата! — долетя отговорът, съвсем близо зад ъгъла.

Пипнах го, потрепна от тържество сърцето на Кроукър. Лявата му ръка се изви над главата, мускулите му потръпваха от огромното напрежение пред решителния удар, мозъкът му автоматично сигнализира, че втори шанс няма да има.

Кракът му стъпи здраво преди скока, дробовете му поеха максимално количество кислород. Горната част на тялото му се стрелна напред, едновременно с нея замахна и ръката. Късчето остро, стъкло бръмна във въздуха като смъртоносна ракета, мозъкът му изключи неприятното усещане, че е жива мишена.

— Ти си мислиш така, приятел! — разнесе се сякаш отстрани собственият му глас, автоматически предложил допълнителен стимул за объркването на Синьото чудовище.

Смътно видя как онзи отскача назад, стреснат от комбинираното въздействие на звук и образ. Но късчето стъкло вече го застигаше. Миг по-късно, се счупи на две, влязло в съприкосновение с основата на носа му, точно между очите.

Кроукър нямаше време да съжали, че попадението не е било още по-точно. Лицето на Синьото чудовище се обля в кръв, ръцете му неволно се повдигнаха да предпазят очите.

Но слухът му си беше съвсем в ред. Доловил стъпките на Кроукър, той насочи пистолета точно в корема му. Натисна спусъка. Веднъж, втори път… После дулото се повдигна нагоре, към главата… За сляп изстрел това си беше направо чудо. Куршумът се плъзна по черепа на Кроукър, малко зад лявото ухо. Той се олюля, но успя да запази равновесие. Успя и да не прекъсне движението, с което прехвърляше второто парче стъкло от дясната в лявата си ръка. Не успя да нанесе решителния удар още от първия път. Почти легнал върху Синьото чудовище, той си представи с необикновена яснота дупката, която ще отвори в тялото му куршумът с калибър 357. Едва ли ще остане нещо от вътрешностите му.

В мига, в които пръстът на Синьото чудовище започна да се свива около спусъка, Кроукър успя да забрави пронизващата болка в главата си. С върховно усилие на волята накара тялото си, отново да функционира, лявата му ръка се плъзна покрай дулото, описа малка дъга и заби стъклото дълбоко в гърдите на Синьото чудовище. Обилна кръв бликна от дълбоко, срязаната му длан и се смеси с кръвта на противника.

В момента на изстрела той вече беше успял да бутне тялото назад и куршумът откърти мазилката на тавана. Пронизващата болка не му попречи да усети как стъклото прониква дълбока в гърдите на човека насреща, как разкъсва плътта и троши костите му…

Миг по-късно усети подръпване за ръката. Топъл дъх опари бузата му, в ухото му звънна жуженето на пчеличка.