Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

От устата му се изтръгна дрезгав вик, пръстите му се вкопчиха в униформеното сако.

— Ох, ох, ох… — стенанието беше протяжно, напълно неосъзнато. Единственото нещо, което можеше да усети, беше влудяващото докосване на устните й около члена си. Изпита огромен сексуален глад — основна причина за обидите и униженията, на които я беше подлагал. Изгаряше от желание за нея, едновременно с това я ненавиждаше. Изпитваше безумен страх от перспективата, която се очертаваше в душата му — отново да стане роб на сексуалните прищевки на една жена, цели девет години след смъртта на първата си господарка! Нещата се променят само когато се върна в Москва… Там отново мога да дишам…

В крайна сметка започна да я боготвори. Така, както беше боготворил Ореанда…

Даниела го пое докрай, гъвкавите стени на гърлото й се стегнаха около него. Изправен пред нея, Малюта простена и тялото му се разтърси. Върхът на члена му се изду до пръсване и започна да пулсира.

Даниела го извади от устата си, протегна ръка и придърпа скованото му тяло върху килима. Коленичи над него и стисна в длан пулсиращата му мъжественост. Възседна го и насочи члена му към влудяващо топлата си утроба.

— Това искаш, нали?

Той отговори с дрезгав стон.

— Но нали твърдеше, че никога не си го искал? — Тялото й започна да се снижава. — Никога, нали? Е, тогава няма да го получиш! — ръката й отмести члена му, насочил се между бедрата й.

Малюта протегна ръце да я придърпа върху себе си, но тя ловко се изплъзна.

— Не, няма да стане по този начин! Няма да стане по никакъв начин…

Може би беше в състояние да я обладае със сила, може би не. Но желанието му очевидно беше друго.

— Трябва да има начин… — дрезгаво прошепна той.

Даниела отново хвана главичката му и я прекара по копринените косми в слабините си. Тя незабавно се изду и започна да пулсира. Пръстите й се разтвориха. Не го докосваше, не позволяваше и на него…

— Но защо?… — простена той.

— „Искам“…

— Какво?

— Кажи го! „Искам“!

— Искам! — покорно промълви Малюта.

— Не съм сигурна, че наистина мислиш така…

— Наистина искам!

— Добре тогава — отвърна тя, вдигна члена му във вертикално положение и се отпусна върху него. — Ето, имаш го!

От устата му се откъсна блажена въздишка. Даниела насочи таза си така, че пое члена му целия, чак до основата. Спря на милиметър от нея и започна да се движи с леки, кръгообразни движения. Той изрева и конвулсивно се изви нагоре.

Членът му полудя, изстрелвайки дълбоко в нея дебелите струи на горещата семенна течност. Ръцете му се протегнаха и сграбчиха гърдите й през дебелия плат на униформата. Придърпаха я надолу, тялото му се гърчеше от невероятната сила на оргазма.

След известно време излезе от нея, но тя остана в позицията на ездач. Зърната й бяха все така притиснати към гърдите му. Дишането му стана равно и дълбоко, очевидно Малюта беше на прага на съня.

Пръстите й се увиха около гърлото му, устните й леко докоснаха ухото му. Усети ясно как тялото му потръпва.

— Сега би трябвало да те убия…

Той не отговори, от устата му излетя лека въздишка. Ръката й се плъзна надолу, хвана омекналия му член и жестоко го стисна.

— Така би постъпила и Ореанда, нали?

— Какво искаш да кажеш? — отвори очи той.

— Ти си я убил, Олег!

— Какво?!

— Точно така. Ти си запалил дачата, но си го сторил умно, без да предизвикваш подозрения… Ти си нейният убиец, Олег!

— Не, не!

— Не ме лъжи, Олег. Винаги познавам, когато ме лъжеш.

— Не лъжа! — изкрещя той. — Нямам нищо общо с пожара! Кълна ти се!

Даниела пусна члена му, но пръстите на другата й ръка останаха свити около гърлото му.

— Искам да ти кажа нещо, Олег — злобно просъска тя. — Не усетих нищо, докато беше проникнал в мен. Нищо, чуваш ли? А докато те забавлявах с език, единственото ми желание беше да повърна!

— Защо ми казваш всичко това? — попита той с извърната настрани глава.

— Защото трябва да знаеш истината.

Малюта я отблъсна от себе си, грабна панталона и побърза да прикрие голотата си. Лицето му беше поруменяло от срам и Даниела доволно се усмихна.

Най-сетне получих някаква власт над него, рече си тя. Сега позициите ни стават приблизително равни…

— Почти пристигнахме — обади се Казамуки.

Отпуснат до нея в спортното „Мицубиши“, Джейк наблюдаваше играта на светлините по коприненото й кимоно. Върху изящните бродерии не се виждаше нито капчица кръв.

Микио лежеше на задната седалка, стиснал ранената си ръка.