Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

— Но тя вече е мъртва, другарю. Ореанда е мъртва от девет години!

В очите му се появи безумен блясък.

— Изпепелена, черна като нощта! Видях я, докато я измъкваха… Голата кост на ръката й сама падна от рамото, озъбеният череп се хилеше насреща ми… Но тя ли беше? Ореанда ли беше това?

— Аутопсията трябва да е дала отговор на тези въпроси. Никой не издава смъртен акт без съответната идентификация. Това най-често става с помощта на зъбната картина…

— О, да, зъбната картина — въздъхна той и главата му клюмна. — Точно така я идентифицираха. Съдебният лекар беше абсолютно сигурен, че трупът принадлежи на Ореанда…

— Значи наистина е мъртва, другарю. Защо тогава…

— Не! — диво изкрещя Малюта. — Тя е тук! За нея построих тази къща отново! Тя ме накара да го сторя, точно на предишното място!

Всичко дойде на мястото си. Едва сега Даниела разбра на какво се дължи шизофреничното му поведение, неконтролираните гневни изблици, бясната омраза към жените, желанието му да я изтезава… Разбра смисъла на думите, които натрапчиво продължаваха да дълбаят съзнанието й: Те са ти продали душите си, те стоят на колене пред теб… Господи , колко дълбоко се беше заблуждавала!

Значи това е магията, която несъзнателно беше прехвърлил върху нея: неотразимата сила и привлекателност на Ореанда, която го е карала да я мрази и обича едновременно, която го е приковавала с дебелите си вериги… Нещата се променят само когато се върна в Москва… Там отново мога да дишам…

Нима е подпалил дачата със собствените си ръце? Нима Олег Малюта е убил жената на своя живот? Даниела беше твърдо решена да разбере това. Взе ръката му в своята и тихо промълви:

— Грешиш, Олег… — за пръв път го нарече по име: — Ореанда отдавна я няма… — Притегли ръката му към топлата хралупа между бедрата си: — Остава само това… — Движението на пръстите й продължи към палатката, която бързо се издуваше в панталона му: — И това… — Усети набъбването му и леко го стисна с палец и показалец. Извъртя китката си и ръката му се отдръпна, предоставяйки й свобода на действие.

Отпусна се на колене и сръчно разкопча панталона му. Извади полувтвърдения му член и го пое в уста. Окъпа го с топлината на дъха си, някъде дълбоко в тялото й помръднаха първите тръпки на желанието. После влезе в действие езикът й. Грапавото му връхче пробягваше по цялата дължина на вече втвърдената му мъжественост, свиваше се на тръбичка и гъделичкаше върха му. Оставяше го да си поиграе с нежната кожичка под главичката, не след дълго мускулите от вътрешната страна на бедрата му се стегнаха в могъща конвулсия. Едва тогава спря и бавно се изправи на крака.

— Какво… преглътна той, останал почти без дъх. — Какво правиш?!

— Не зная — прошепна с влажни устни тя. — Започвам или може би свършвам…

Тялото му потръпна. От нетърпение? Или от страх?

— Свършваш…

Тя долепи длан до гърдите му и веднага усети бесните удари на сърцето му.

— Не мога да продължа — прошепна. — На Ореанда това едва ли ще й хареса… Ти си нейният съпруг и любовник… Ти принадлежиш на нея и на никоя друга…

Той отново потръпна, клепачите му бавно се затвориха.

— Вече отново мога да дишам…

— Москва-река, обляна от лунните лъчи — прошепна в ухото му Даниела, върхът на езика й го докосна с влудяваща чувственост. Ръката й не изпусна нито за миг главичката, пръстите й леко масажираха основата на члена му.

— Отново мога да дишам — повтори той и се закашля.

— Ореанда…

Той сложи ръка на рамото й и я натисна надолу. Междувременно Даниела беше успяла незабелязано да разкопчее униформената си пола. Колената й леко се подгънаха, полата се плъзна на килима. Под нея нямаше нищо…

Ореанда , пропищя вцепененото му съзнание. Беше се превърнал в роб на сексуалните й желания. Нещо неосъзнато вътре в него го беше накарало да й предложи силата и мощта си; тя алчно я беше грабнала от дланта му… Жестоки бяха отношенията между Олег и Ореанда. Жестоки и брутални. Колкото повече власт получаваше в професионалния си живот той, толкова по-алчно му я отнемаше тя в личния… А той не можеше да определи кое от двете му доставя по-голямо удоволствие… Все още не можеше да се отърве от могъщото й сексуално излъчване, то тежеше върху раменете му през цялото време, което прекарваше на дачата… И резултатът беше налице: Олег Малюта се оказа напълно беззащитен пред огнената пещ на сексуалната агресия на Даниела Воркута, стоварила се изневиделица върху него. Не беше изпитвал такава наслада от…