Оливър Боудън: Братството

— Каквото и да правиш, аз ще удържа победа, но първо ще убия и теб, и всички, които са ти скъпи. Аз не мога да умра! Фортуна няма да ме предаде!

— Часът ти удари, Чезаре! — отвърна Ецио.

Възвърнал си самообладанието, той отстъпи назад и извади сабята си.

В отговор Чезаре извади своя меч и двамата се спуснаха един срещу друг. Ецио замахна злостно към главата на врага си и острието изписа гибелна арка във въздуха. Чезаре се стъписа от бързината на атаката, но успя да я парира тромаво с острието на меча си, а ръката му потрепери при сблъсъка. Сабята на Ецио отскочи встрани и Чезаре го връхлетя с възобновени сили. Двамата кръжаха около парапета, кръстосвайки върховете на оръжията си, Ецио пристъпи светкавично напред, отклонявайки меча на Чезаре надясно. Извъртя китката му и насочи върха на меча към незащитения му фланг. Борджия обаче реагира тутакси и отблъсна сабята на асасина. Възползва се от оголените му гърди и понечи да го прониже, но той вдигна ръка и отклони удара с щита от Кодекса. И двамата отстъпиха предпазливо назад. Новата болест очевидно не беше накърнила бойните умения на Чезаре.

— Пфу, старче! Свършено е с твоето поколение. Сега е мой ред и аз няма да чакам повече. Остарелите ви убеждения, правила и йерархии трябва да си отидат.

И двамата бяха изтощени. Гледаха се задъхано.

— Новият ти режим ще донесе само тирания и отчаяние.

— Знам какво искат хората в Италия, а не шепа старци, изчерпали силите си, домогвайки се до върховете.

— Грешките ти са по-пагубни от техните.

— Аз не греша! Аз съм Просветленият!

— Просветлението ни осенява след дългогодишни размисли, а не чрез заслепение.

— Ецио Аудиторе, часът ти настъпи!

Чезаре замахна с меча си, нанасяйки неочакван и коварен удар, но Ецио успя да го парира и да блокира острието му. Борджия изгуби равновесие, асасинът го сграбчи за китката и изби меча му, който изтрополи върху плочника.

Бяха застанали до ръба на бойниците и виждаха как долу наварските войски ликуват победоносно. Не плячкосваха обаче, защото бяха отвоювали свой град.

Чезаре посегна да извади камата си, но Ецио разсече китката му и ръката му увисна безпомощно. Чезаре се олюля заднишком, с лице, сгърчено от гняв и болка.

— Тронът ми принадлежеше! — каза той като дете, лишено от играчката си.

— Да искаш нещо не ти дава правото да го притежаваш.

— Какво знаеш ти? Нима не си копнял за нищо?

— Истинският водач вдъхва сила на подчинените си.

— Аз мога да поведа човечеството към нова епоха!

Ецио забеляза, че Чезаре е на сантиметри от ръба на стената и вдигна сабята си:

— Историята ще заличи името ти! Почивай в мир!

— Не можеш да ме убиеш! Никой не може да ме убие!

— Тогава те оставям в ръцете на съдбата — отвърна Ецио.

Пусна сабята, сграбчи Чезаре Борджия и с едно-единствено отмерено движение го блъсна надолу. Той полетя към каменните плочи на стотина стъпки под тях, но Ецио не погледна надолу — бремето на дългата битка срещу Борджия се свлече от плещите му.

Отново беше 24 юни — четирийсет и осмият рожден ден на Ецио. Ецио, Макиавели и Леонардо се бяха събрали в обновената щабквартира на асасините на остров Тибър, която сега се издигаше гордо пред очите на всички.

— Много скромно тържество — отбеляза Леонардо. — Можех да ти организирам истински карнавал…

— Да почакаме още две години — усмихна се Ецио. — Поканихме те по друг повод.

— Който е? — полюбопитства Леонардо.

Макиавели — с леко изкривено, но напълно заздравяло рамо — каза:

— Искаме да ти отправим покана.

— Още една?

— Да се присъединиш към нас — тържествено обяви Ецио. — Да станеш член на Братството на асасините.

Леонардо се усмихна тъжно.

— Значи бомбите ми са пожънали успех. — След кратко мълчание продължи: — Благодаря ви, приятели. Знаете колко уважавам каузата ви и ще я подкрепям, докато съм жив. Никога няма да разкрия тайните ви. Но аз следвам друг път и той е самотен. Затова ми простете, но не мога да приема.

— Подкрепата ти е равностойна на принадлежността ти към нас. Но не можем ли да те убедим, стари приятелю?

— Не, Ецио. Освен това заминавам.

— Заминаваш? Закъде?

— Ще се върна в Милано, а оттам ще отпътувам за Амбоаз.

— За Франция?

— Казват, че е аристократична страна, и там избрах да прекарам последните си дни.

Ецио разпери ръце.

— Тогава няма да те задържаме, стари приятелю. — Той замълча. — Значи пътищата ни се разделят…

— Как така? — попита Леонардо.