Оливър Боудън - Братството

— Трябва ми лекар — настоя той. — Къде има кабинет?

— Мнозина се нуждаят от лекар! — отвърна мъжът.

Ецио го раздруса.

— Приятелят ми е тежко ранен. Къде да намеря лекар? Казвай!

— Пусни ме! Пробвай при доктор Акоста. Кабинетът му е малко по-надолу по улицата. Отвън има табела.

Ецио улови полуприпадналия Макиавели. Свали шала на туниката си и превърза що-годе раната. Николо губеше много кръв.

Щом погледна раната, доктор Акоста нареди на Макиавели да седне. Извади шише спирт и тампони и внимателно я почисти.

— Куршумът е минал право през рамото — обясни той на развален италиански. — Поне не се налага да го вадя. И раната е малка. Но ще трябва да наместим ключицата. Надявам се, че не възнамерявате да пътувате скоро?

Ецио и приятелят му се спогледаха.

— Пак излязох глупак — насили се да се усмихне Макиавели.

— Стига, Николо.

— Върви! Открий го. Аз ще се оправя.

— Може да остане при мен. Ще го настаня в пристройката — каза Акоста. — И когато се излекува, ще ти го изпратя.

— След колко време?

— Може би две седмици. Или повече.

— Ще се видим в Рим — обеща Макиавели.

— Добре — отвърна Ецио. — Пази се, приятелю.

— Убий го и заради мен — каза Макиавели. — Въпреки че поне ни спести неприятностите с Микелето.

За пореден път Ецио пое на самотно и дълго пътешествие през Испания, на север към Виана. Пристигна там през март, лето Господне 1507. Градът на около километър от него приличаше досущ на видението, което Ябълката му беше показала, със здрави стени и добре укрепена цитадела в центъра. Имаше обаче и разлика.

Дори преди да пресече наварската граница, зорките му очи различиха, че градът е под обсада. Когато стигна селото, повечето местни клатеха неразбиращо глави, когато ги разпитваше, но от свещеника, с когото успя да разговаря на латински, узна всичко.

— Чул си навярно, че кралят и кралицата ни са хвърлили око на Навара — богата земя е и те искат да я присъединят към Испания.

— Значи възнамеряват да завземат Виана?

— Вече я завзеха. Управлява я граф Лерин от тяхно име.

— А кой го е обсадил?

— Наварските войски. Мисля, че ще победят.

— Защо?

— Защото ги предвожда деверът на наварския крал, а той е опитен генерал.

Сърцето на Ецио затуптя по-бързо, но трябваше да се увери.

— Как се казва?

— Много е известен, казват. Дукът на Валенсия Чезаре Борджия. Навремето командвал армията на папата. Но испанските войници са смели. Налитат срещу врага и по полята край града се водят кървави битки. На твое място не бих ходил там, синко, навсякъде се шири само гибелна разруха.

Ецио му благодари и пришпори коня.

На бойното поле се водеше разгорещена битка. Гъста мъгла забулваше противниците. В средата бе застанал Чезаре Борджия и поваляше всеки, посмял да го доближи. Ненадейно самият Ецио беше въвлечен в схватката, нападнат от друг конник — наварец с герб с червен щит с кръстосани жълти вериги. Ецио замахна със сабята, но мъжът се сниши и отбягна удара и инерцията едва не събори асасина от седлото. Успя да запази равновесие, да обърне коня и да го насочи към противника, който бе вдигнал ръка, готов да прониже открития му хълбок. Но Ецио протегна светкавично сабята си и върхът й се заби в гърдите на навареца. Превит от болка, раненият се отдръпна назад и му позволи да нанесе разсичащ удар от горе на долу, раздробявайки рамото му чак до ребрата. Строполи се безмълвно и испанските пехотинци го довършиха.

Чезаре се биеше на земята и Ецио реши, че по-лесно ще се промъкне до него незабелязано, ако слезе от коня. Скочи от седлото и се спусна през мелето.

Най-сетне се изправи гърди срещу гърди със смъртния си враг. Лицето на Чезаре беше окървавено, кално и изтощено, но когато видя Ецио, по него се изписа възобновена решимост.

— Асасине! Как ме откри?

— Водеше ме жаждата да отмъстя за Марио Аудиторе.

Кръстосаха остриета и Ецио успя да избие сабята на противника. Затъкна своята в канията и се хвърли към Борджия. Сключи ръце около врата му. Чезаре бе понаучил нещичко от Микелето за удушваческото изкуство и успя да се освободи. Ецио извади Скритото острие, но врагът му отбягна удара, за пореден път успявайки да се защити. Битката бушуваше около тях, но внезапно испанските тромпети затръбиха отстъпление. Чезаре изкрещя победоносно на наварските воини край тях: