Оливър Боудън - Братството

— За пръв път съм съгласен с догадката ти — усмихна се Макиавели. — Чезаре е толкова самонадеян, че едва ли се е сетил да потърси друго скривалище. А и ханът е по-незабележим от някое имение.

— Късмет, приятелю!

— Късмет и на двама ни.

Те се ръкуваха и се разделиха, готови да изпълнят мисията си.

Ецио реши да обезвреди първо големите военни кораби. Смеси се с тълпата на пристанището, застана на кея и си избра цел. Извади първата бомба, борейки се с коварното съмнение, че няма да проработи. Припомни си да не се бави, отметна скобата, преброи до три и я хвърли.

Целеше се отблизо и улучи с гибелна точност. Бомбата се приземи с трополене в трюма на кораба. Няколко секунди не последва нищо и Ецио изруга наум — ами ако планът им се провали? — но в същия миг прозвуча могъща експлозия, мачтата на кораба падна с трясък и към небето полетяха разломени дъски.

Сред последвалия хаос Ецио се стрелна по кея, избра нов кораб и хвърли втората бомба. На няколко пъти след първия взрив последва по-могъщ, понеже на някои съдове вече бяха складирани бурета с барут. Кораб, натоварен с барут, унищожи съседните два.

Един по един Ецио порази дванадесет кораба, но хаосът и паниката, които предизвика, също не бяха за подценяване. В далечината ехтяха експлозии, крясъци и викове — Макиавели също си вършеше работата.

Ецио се запъти към мястото на срещата, молейки се приятелят му да е оцелял.

Във Валенсия цареше смут, но проправяйки си път през потока от хора, Ецио стигна уреченото място за десет минути. Макиавели го нямаше, но не му се наложи да чака дълго. Пораздърпан и с почерняло лице, приятелят му асасин се появи тичешком.

— Бог да благослови Леонардо да Винчи! — възкликна той.

— Успя ли?

— За пръв път виждам такава бъркотия — каза Макиавели. — Оцелелите си плюха тутакси на петите. След това, което ги сполетя, несъмнено ще предпочетат плуга пред сабята.

— Добре! Но ни чака още работа.

Тръгнаха по тясната уличка и застанаха пред вратата на „Самотния вълк“. Този път беше затворена. Тихо като котки се изкатериха на покрива. Сградата беше едноетажна, по-голяма, отколкото подсказваше фасадата й, и на върха на отвесния покрив имаше отворен тавански прозорец. Приближиха до него и надзърнаха вътре.

В стаята имаше двама души — Микелето стоеше до масата, а срещу него седеше Чезаре Борджия. Някога красивото му лице, сега обезобразено от Новата болест, беше побеляло от гняв.

— Провалиха плановете ми! Проклети асасини! Защо не ги уби? Защо ме предаде?

— Ваше Сиятелство, аз… — Микелето го погледна като бито псе.

— Трябва да бягам. Ще отида във Виана в Навара, близо до границата. Нека се опитат да ме хванат тогава! Няма да чакам тук хората на Фердинанд да дойдат и да ме заключат пак в Ла Мота. Деверът ми е крал на Навара. Сигурен съм, че ще ми помогне.

— Аз ще ти помогна, както винаги съм ти помагал. Само ми позволи да те придружа.

Чезаре сви жестоките си устни.

— Измъкна ме от Ла Мота, вярно, и ми вдъхна надежди. Но виж докъде ме докара!

— Господарю, всичките ми хора са мъртви. Направих всичко възможно.

— И се провали!

Микелето пребледня.

— Така ли ми се отплащаш? За всичките години предана служба?

— Махай се от очите ми, куче! Свободен си! Върви да умреш в някоя канавка.

С яростен вик Микелето се хвърли към Чезаре, а огромните му ръце се протегнаха, готови да се сключат около гърлото на бившия му господар. Но така и не стигнаха до него. Със светкавична скорост Чезаре измъкна единия от двата пистолета, затъкнати в колана му, и стреля.

От лицето на Микелето не остана и помен, а тялото му рухна върху масата. Чезаре отскочи назад, за да не го изпръска кръвта.

Ецио бе отстъпил назад, за да не го забележат, но чу всичко и се накани да скочи от покрива и да причака Чезаре пред входа. Макиавели обаче се бе навел напред, за да наблюдава ужасната сцена, и без да иска, ритна една керемида, предупреждавайки Чезаре.

Той вдигна поглед и извади втория си пистолет. Макиавели не успя да се отдръпне навреме. Чезаре стреля и го рани в рамото, раздробявайки ключицата му. После побягна.

Ецио понечи да хукне след него, но само за секунда. Беше чул Чезаре да казва, че смята да замине за Виана. Щеше да го последва, но първо трябваше да се погрижи за ранения си приятел.

Макиавели сипеше извинения, докато Ецио му помагаше да слезе от покрива. Поне можеше да ходи, но раната беше тежка.

Щом стигнаха главната улица, Ецио спря насила един минувач сред разбуненото множество.