Оливър Боудън - Братството

Испанците, завзели Виана, бяха проявили самонадеяност, позволявайки на част от цивилната си прислуга да се настани в околните къщи, но силите очевидно не им стигаха да я защитят.

От една колиба излезе жена и се затича към Чезаре и сержанта.

— Помогнете! — крещеше тя. — Помогнете ми! Синът ми! Синът ми е ранен!

Сержантът улови жената за косите и я издърпа от пътя на Чезаре.

— Помогнете! — извика отново тя.

— Затвори й устата! — нареди Чезаре и я изгледа студено.

Сержантът извади камата си и й преряза гърлото.

Докато следваше Чезаре, Ецио стана свидетел на не една жестока сцена. Наварските войници се отнасяха безмилостно с омразните испански нашественици.

Един от тях влачеше грубо млада жена.

— Пусни ме! — викаше тя.

— Бъди добро момиче — усмихна се жестоко наварецът. — Няма да те нараня. Може дори да ти хареса, испанска курво.

По-нататък двама войници държаха отчаян мъж — готвач, ако се съди по вида му — и го принуждаваха да гледа как другарите им подпалват къщата му.

След малко стана свидетел на още по-тъжна гледка — наварски кавалеристи събориха с ритници от каруцата му испански войник с ампутирани крака и наблюдаваха, смеейки се, отчаяните му опити да се отдалечи от тях по пътеката.

— Тичай! Тичай! — викна единият.

— По-бързо! — додаде другият.

Наварците явно печелеха битката, понеже Ецио забеляза как теглят обсадни кули към градските стени. Наварски войници наводняваха бойниците, където вече се водеше яростна борба. Ако Чезаре беше тук, трябваше да го търси начело на мъжете му, понеже освен свиреп и жесток, той беше и безстрашен.

Някъде зад Ецио испански свещеник проповядваше пред безнадеждното си паство:

— Сами си навлякохте това, защото сте грешни, И Бог ви наказва. Нашият Бог е справедлив и това е присъдата Му. Хвала Нему, че ни учи да бъдем смирени и да осъзнаем, че наказанието е зов към духовност. Бог дава и Бог взема. Така е написано. Амин!

„Единственият път към града минава през обсадните кули“, помисли си Ецио. Тъкмо обляха най-близката към стените и той се затича и се смеси с устремените нагоре мъже, стараейки се да остане незабележим, макар да нямаше нужда — никой не би му обърнал внимание сред надаващите бойни викове войници, усетили вкуса на победата.

Защитниците обаче бяха готови да ги посрещнат и започнаха да ги заливат с катран и олио — сместа, наречена гръцки огън. Писъците на пламналите мъже долетяха до другарите им долу и те се закатериха стремглаво нагоре, далеч от горящата основа на кулата. Ецио виждаше как мъжете край него блъскат съратниците си настрани, за да се спасят, и те политаха с вой в пламъците долу.

Той разбра, че трябва да се добере до върха, преди огънят да го погълне. Стигна и скочи над бездната към бойниците точно когато пламтящата кула се срути под него, сеейки гибелен хаос.

По бойниците се водеше яростна схватка — но вече стотици наварци си бяха пробили път до града и испанските тромпети свиреха отстъпление към цитаделата в центъра на Виана. Градът беше почти завзет.

Чезаре щеше да удържи победа, а богатият му девер несъмнено щеше да го възнагради щедро. Трябваше да предотврати това на всяка цена.

Ецио се втурна по високата стена, подминавайки на зигзаг наварците, покосяващи испанските воини, неуспели да се оттеглят навреме. Забеляза Чезаре да си проправя път през вражеските войници като дете, което сече с пръчка висока трева. Бързаше да превземе цитаделата и щом разпръсна мъжете, препречващи пътя му, той заслиза по стъпалата на вътрешната стена и закрачи през града. Ецио го следваше по петите.

Пред тях вратите на цитаделата вече бяха широко разтворени. Испанците се бяха предали и граф Лерин бе готов да преговаря. Чезаре обаче не беше милостив победител.

— Убийте ги! Избийте ги до крак! — изкрещя той на хората си.

Влетя в цитаделата с нечовешка сила и се закатери по тесните каменни стъпала, посичайки всеки попаднал пред погледа му.

Ецио го следваше, докато стигнаха върха на бойниците, където Чезаре се изправи сам и разсече испанския флаг. Извърна се назад към единствения изход, но там стоеше Ецио.

— Няма къде да избягаш — каза той. — Време е да платиш дълговете си.

— Добре! — изръмжа Чезаре. — Ти си виновен за падението на семейството ми! Да видим как ти плащаш дълговете си!

Пламнали от ярост, те се нахвърлиха един върху друг с голи юмруци.

Чезаре удари пръв, замахвайки диво към главата на Ецио. Той се сниши, но закъсня и кокалчетата на Борджия се забиха в слепоочията му. Асасинът се олюля, а противникът му извика триумфално: