Христо Пощаков: Завладяването на Америка

— Добре дошъл, император Барди! — изригна устата му леко подигравателно пламъче.

— Нали бях крал? — ухили се поздравеният.

— Беше, не вече не си. Човек разполагащ с владения в два континента не се нарича крал, а император. Царуваш на два острова — Брита и Ере, завладя и Америка. Ако ти не си император, да не би да съм аз? Жалко, че в Мохика не успяхме да кръстим някой гигантски планински връх на твое име.

— Вместо да ме поднасяш, отивай в обора си да преживяш овчи трупове и да дебелееш.

— Добре, че ме подсети. Преди малко точно за това си мислех, но вече започнах да забравям. Сигурно ме гони склерозата. Освен това имам чувството, че съм болен от тежка форма на хроничен мързел — отбеляза Дзог и се затътри към собственото си жилище. — Това летене ми взема здравето — промърмори по пътя.

Кралица Хелга излезе от парадния вход на двореца и се затича да прегърне съпруга си. Впрочем по определението на Дзог, тя можеше да се счита за императрица.

— Радвам се да те видя здрав и невредим, скъпи! — изрече усмихната, след като престана с прегръдките.

— И аз също — каза Барди. — Искам да те помоля за нещо. Намери сенешала Горголан и му нареди да подготви тронната зала за голям пир. Аз ще отида до обора на Дзог, за да видя дали мога да изпрося от него някоя друга бутилка уиски от неприкосновените му запаси, след това ще прегледам преписките в кабинета си. Ще се срещнем отново на пиршеството. — Заган! — обърна се той към генерала си. — Вземи няколко бойци и много внимателно пренеси преобразувателя за прехвърляне в трезора на двореца. А тези петимата ги постави под строга охрана — посочи той атлантите. — Ще ми докладваш къде си ги настанил. Уведоми бойците и комтуните, че тази вечер ги чака голямо пиене и ядене. Ще отпразнуваме поредната победа. Рок, Дасо, надявам се, че няма да липсвате.

— Тъй вярно, шефе — ухили се иронично грамадния мъж и тръгна към парадния вход. Дасо го последва и едва не се сблъска с Горо, който тъкмо излизаше оттам.

— Здравей, учителю! — каза младежът.

— Здрасти Дасо. Как мина всичко, беше ли полезен с магиите?

— Разбира се. Дори бях много полезен.

— Радвам се да го чуя. — Барди, както виждам тръгнал си към кочината на дебелото говедо.

— Така е. Довечера имам специален разговор с теб. Поканен си на пиршеството — отвърна кралят император през рамо. — После да не кажеш, че съм те забравил. Ако искаш, тръгвай с мен, за да те сдобря окончателно с дракона.

— И това ще стане, когато му дойде времето — профуча старият магьосник и тръгна натам, откъдето се бе появил.

Поради глъчта, която се разнасяше от дворцовите музиканти и разговорите на хората в залата, всеки от присъстващите бе принуден да говори в ухото на съседа си, за да бъде чут. Виното се изливаше от делви в пръстени гърнета и паници, капеше по брадите на пируващите и донасяше веселие. Големите свински и овнешки бутове постепенно смаляваха обема си, който се прехвърляше в ненаситните кореми на огладнелите бойци. Всеки разправяше бойни и любовни приключения и се хвалеше колкото може със собствените си измислени победи. Барди седеше до Хелга начело на една от двете дълги маси, непосредствено до тях се бе настанил Рок. Милостивото сърце на Дзог им бе отпуснало две бутилки уиски от неприкосновените му запаси и двамата приятели вече се намираха в извънредно добро настроение.

Гургилите Кико и Линифер, заедно с новоприсъединилия се към тях техен събрат пърхаха радостно под тавана на залата, в тяхното собствено измерение разтегнатите им в усмивки беззъби уста показваха, че са извънредно доволни от развитието на събитията.

— За какво искаше да приказваш с мен? — попита Горо, който по едно време се появи и се доближи до краля император.

— Вземи си стол и седни между мен и Рок. Ще ти кажа.

— Много е шумно — намръщи се възрастния магьосник. — Ще трябва да викаме, за да проведем разговор.

— Няма значение. На пиршествата винаги е така.

— Казвай сега — провикна се Горо, след като се върна със стол и седна до него.

Барди му разказа накратко събитията от последната седмица.

— Тези изроди са в състояние да продължат да се мъкнат при нас и да ни създават неприятности. Какво ще ме посъветваш? — запита той Горо.

— Съветът е само един, но ще го изпълниш само ако ти стиска.

— Какъв е?

— Ами да им отидеш на гости. Нали разполагаш с преобразувател за прехвърляне? Някой от пленените атланти несъмнено е главен килог, Рилон също може да ти помогне в бъдещите ти действия. Говорих с него, той е на твоя страна. За по-сигурно накарай Дасо да зомбира пленниците, за да ти се подчиняват безпрекословно. Атлантида също може да бъде завладяна, макар че се намира в друг свят. Ако това стане, кривокраките изродчета с ококорени очи няма да ти досаждат повече.