Христо Пощаков: Завладяването на Америка

— Тръгвай обратно към Славна победа — отряза го Барди. — Ти просто си станал един много мързелив дракон.

След като си починаха, бойците отново потеглиха по обратния път. Всички бяха доволни. Никой не беше загинал, само един от тях беше леко ранен. Кралят нареди на радиста незабавно да съобщи в Славна победа за добрия изход от важното сражение.

— Имаме нужда от почивка — отбеляза Рок по пътя.

— Знам — отвърна Барди. — Ще погостуваме на Мофадей в столицата му, която снощи заобиколихме. А на тръгване оттам ще го детронираме.

Приятелят му не отвърна, а само леко се ухили. Крал Мофадей не поддържаше редовна войска, в двореца му се намираше само кралска гвардия, така че въпросът с детронирането му не представляваше никаква трудност.

След около пет часа езда, военната колона пристигна в град Кигара и се насочи към двореца му. Докато преминаваха през улиците на града, всички отбелязаха, че по тях цари странно спокойствие. От време на време се мяркаше някой гражданин, но можеше да се каже, че околната обстановка по-скоро е безлюдна. Когато стигнаха до резиденцията на васалния крал, Барди и Рок бяха посрещнати от местния сенешал, дебел като всички други сенешали обслужващи замъците в Обединеното кралство. Той направи дълбок поклон, защото изострените му сетива веднага отгатнаха пристигането на върховния владетел. Тлъстата му физиономия излъчваше престорено тъжно изражение.

— Какво става в този град? — попита владетелят на остров Ере. — Защо улиците са пусти?

— Лошо, много лошо, Ваше Величество — отвърна сенешалът.

— Какво му е лошото?

— Снощи нашият скъп закрилник, крал Мофадей, почина. Обявен е всеобщ траур.

— Ха! — зина от изненада Барди. — Затова ли той не ме посрещна?

— Да, Ваше Величество. Утре ще изгорим тялото му на клада, според обичая в страната ни. Кой ще го замести на трона?

— Никой. Мофадей няма наследници.

— Няма ли да изберете някой местен благородник?

— Не — отряза кралят. На този остров не са нужни много крале. Един е достатъчен.

— Искате да кажете, че… — промънка дебелака.

— Точно така, глупако. Не си от най-съобразителните. Сега настани двама ни в двореца, а бойците ми, където намериш за добре. Осигури им добро ядене и пиене, после повикай местните благородници в тронната зала, за да се запознаят с мен. Все пак трябва да знаят кой ще ги управлява пряко. Ще трябва да изберат и свой пълномощник, който да свежда до тях заповедите ми за изпълнение. По-нататък ще му пратя радиостанция и радист, този с мен има семейство и не е подходящ, освен това може да ми дотрябва по пътя.

— Радио… и какво? — изрече сенешалът вече задаван въпрос.

— Води ни в двореца и изпълнявай останалите нареждания. Дасо, Заган, и вие елате с нас.

Дебелият мъж припряно отвори парадния вход и ги поведе по вътрешните стълби. Не след дълго всеки от тях бе настанен в отделна стая, естествено за Барди бе отредена най-разкошната. В кралската спалня се намираше трупът на Мофадей, в момента тя не беше особено подходяща за настаняване.

Почивката е хубаво нещо, от нея не можаха да се възползват само часовоите и охраната на пленените атланти. Служебно ангажираните бойци очакваха с нетърпение да бъдат сменени. Късно през същата вечер последва богата вечеря.

На следващият ден Барди присъства на кремацията на Мофадей, след това събра на съвет местните благородници, които доста бързо признаха приоритета му на суверенен глава на острова. След избирането на техен представител за контакт с него, местната военна кампания приключи. В последствие неговото военно формирование се отправи натам, откъдето бе тръгнало. Да се завърнеш обратно в родния си град без претърпени загуби беше чудесно. Привечер на същия ден, бойците отново отседнаха в бившето гранично селище и кметът му отново ги нагости с вкусно печено месо. Тъй като този път останаха да нощуват там, част от бойците изчезнаха нанякъде със съответната част от местните красавици, а кралят и Заган се направиха, че не са забелязали това нарушение на бойната дисциплина. На сутринта военната колона потегли отново и след два дена път без особени перипетии се завърна в столицата Славна победа.

Първият посрещач на бойците се оказа Дзог. Той се беше излегнал на площада пред кралския дворец и примижал, блажено се жумеше под късните лъчи на следобедното слънце. Тропотът на конските копита го накара да се изправи. Конете не се подплашиха, защото бяха свикнали с неговото присъствие.