Христо Пощаков: Завладяването на Америка

— Дасо и комтуните за какво са? Още сега ще му наредя да изпрати наш наблюдател. Преди да се стъмни, той ще се върне да докладва. Този път няма да е гарван, нито бухал, а най-обикновен гълъб или чайка, за да не прави впечатление. По-добре да е чайка, крайбрежието е пълно с тези птици.

— Браво Барди, ти си гениален. Дасо, ела насам!

След като му се обясни какво трябва да направи, момчето се напъна и след минута в ясното небе на Тримония се появи овеществена мисъл форма, която политна като белоснежна птица. Поради малките размери на кралството, тя щеше да долети до Риния за по-малко от два часа.

Военното формирование се разположи на площада на селището, а кметът му, развълнуван от посещението на краля на Обединеното кралство, нареди спешното приготвяне на вечеря. Този път Барди и Рок не се възползваха от услугите на Дасо, защото над триножниците над запалените огньове бързо се завъртяха набързо заклани, одрани и набучени на шиш агнета и прасета. Докато бойците сковаваха груби маси от предоставените им дъски, чукове и пирони, наоколо се разнесе приятната миризма на печено месо. След това върху тях се появиха съдове пълни с нарязани зеленчуци и плодове, донесени от по-младите и чевръсти жени от селището. Някои от местните красавици започнаха да флиртуват с бойците, като им хвърляха опасни погледи, по-смелите войни им отвръщаха със същото, после се стигна до размяна на шеги, запознанства и тънки намеци, а тези действия бяха приятни и за двете страни. Не можеше да се отрече, местните жени бяха доста хубавички.

— Сигурно тукашните мъже са големи мухльовци — отбеляза генерал Заган, докато си отрязваше голямо парче месо от печеното прасе, току-що сервирано пред него.

— Или не достигат — каза Рок, който извършваше същото действие.

— И в двата случая тези действия ми развалят дисциплината — намръщено отбеляза генералът. — Намаляват степента на бойния дух.

— Успокой се — намеси се кралят. — Нощния поход ще го възвърне. Храни се спокойно и внимавай да не се задавиш, докато говориш.

След приключване на вечерята, бойците полегнаха за около час върху спалните си чували, а генералът разгони красавиците, като им обясни, че след няколко дена бойците ще се върнат, но сега имат нужда от почивка преди нощния поход. Никой в селището така и не разбра крайната му цел. Кралят бе предупредил всички войни да си държат устата затворени.

Когато последните слънчеви лъчи се скриха зад хоризонта, военната колона потегли на път. След като луната изгря, птицата наблюдател отново се появи и започна да кръжи над главата на Дасо.

— Какво ти докладва? — попита кралят, след като конят на младежа се изравни с неговия.

— Изпълнила е задачата. Открила е местонахождението на преобразувателя за прехвърляне. Обслужват го няколко атланта, които изглежда живеят в помещението на втория етаж на къщата, където са го домъкнали. На същото място са се настанили и останалите атланти, не много на брой. Постройката се намира в близост до местното пристанище.

— Как ще я открием?

— Чайката наблюдател ще ни води. Ще кръжи над нас и поради белия си цвят лесно ще се забелязва в нощното небе. Когато пристигнем в Риния, ще кацне на покрива на въпросната сграда.

— Браво, Дасо! Отлично се справи с поръчението.

Колоната продължи пътя си, нощната тишина се нарушаваше единствено от лекото потропване на копитата на конете и нощните песни на щурците. През следващите няколко часа преминаха през четири селища, чиито жители спяха. От време на време някое куче пролайваше от нечии двор и после замлъкваше. Към полунощ военното формирование стигна до столицата на Тримония, заобиколи я по околен път и се насочи към пряката си цел. Барди не премина през Кагара, защото не желаеше крал Мофадей да бъде информиран за военния поход по съвсем понятни съображения. Когато стигнаха до Риния, луната се скриваше зад хоризонта, а до изгрева на слънцето оставаше около час. Кралят извади фенерчето си, освети картата на селището, скицирана от разузнавача му генерал Бино с помощта на един местен, все още не зомбиран местен жител и насочи военната колона по главната улица на селището, която водеше към пристанището. Бойците се прегрупираха в редове по петима. Десантната група, заедно с комтуните и Заган, премина в челната част на военното формирование. Скоро чайката наблюдател, вече слабо забележима под светлината на звездите, кацна на покрива на внушителна на вид постройка, която се намираше в близост до кея на пристанището. От един от отворените прозорци на вторият й етаж надничаше стъкленото око на познатата на Барди и Рок злокобна тръба. Те слязоха от конете и дадоха знак на бойците от десантната група, комтуните, Дасо и Заган да направят същото. След това стиснали оръжия, с котешки стъпки тръгнаха към входната врата на сградата, която за голяма изненада се оказа открехната. Уверени в своето превъзходство, атлантите не си бяха направили труда да я затворят и заключат. Съгласно предварителните инструкции, останалите бойци трябваше да се разположат на широката улица, за да предотвратят евентуални външни изненади.