След още няколко часа път, военното формирование се разположи на бивак.
— Дасо — каза кралят. — Този път аз, ти и Рок ще се възползваме от уменията ти, защото не се доверявам на майсторството на импровизираните готвачи измежду бойците. Вземи паници и чинии, съсредоточи се добре и приложи магьосническите си познания, за да приготвиш най-вкусната възможна храна през живота си.
Видимо доволен, младежът се запъти към каруцата, за да вземе посочените съдове. После се върна, разстла покривка върху тревата, подреди ги върху нея, заедно с донесените прибори за ядене, съсредоточи се и по време на този процес от устата му излязоха само няколко непонятни слова. В чиниите мигновено се появиха печени заешки бутчета потопени във винен сос, а в паниците възникнаха салати и приятно миришещи супи. Около тях възникнаха топли питки вкусен хляб.
— Браво, Дасо! Велик си! — похвали го Барди. Какво гледаме? Да сядаме да се нахраним. После ще легнем да спим в спалните чували.
В ранната сутрин на следващия ден кралят, часовоят и генерал Заган събудиха спящите и не след дълго военната наказателна експедиция продължи пътя си. През предишната вечер не бяха забелязани гарвани, бухали или други наблюдатели. Явно организацията на атлантите този път не бе съвсем на ниво.
Пътят им минаваше през пресечена местност, рядката гора се редуваше с обширни поляни. Участниците във бойната акция внимаваха да не говорят на висок глас и всеки боец беше нащрек. Пътеката по която се движеха нямаше нищо общо с гладките пътища на Сандирия, изградени от покойният крал Диотемий. Барди си помисли, че може би е време да приключи със съществуването на малкото васално кралство и да го включи като неотменима част от Обединеното, после да се заеме с изграждането на нова инфраструктура, която да улесни комуникацията между Славна победа и градовете на Тримония. И без това крал Мофадей не бе годен за нищо и не беше полезен за развитието на остров Ере. Може би сега бе моментът да го детронира и да го превърне в кротък пенсионер. Той сподели мислите си с Рок.
— Правилно разсъждаваш — рече грамадния му приятел. — Досега се чудех как търпиш този изкуфял старец, който на съветите в двореца ти нито веднъж не е възразил, за да се противопостави на някого или да даде някакво разумно предложение. Като приключим с атлантите, ще го детронираме. Защо го търпя толкова дълго време?
— Поради морално етични съображения. Знаеш, че той сам присъедини кралството си към моето.
— Така беше, но времената се менят. Остави Малона за кралица, но после я детронира, защото тя започна да действа както й скимне, поради простата причина, че се намираш далеч от нея. В сегашния случай, този кротък олигофрен се явява напълно безполезен. Доколкото знам, той не притежава и наследници.
Барди усети, че лицето му отново почервенява и започва да пари. Споменът за Малона бе болезнен и не му даваше спокойствие. Отново се чувстваше гузен, но този път поради новото решение, взето спрямо нея. Беше се съобразил със съветите на Горо, защото бяха логични и бе длъжен да ги изпълни в името на Обединеното кралство. Как ли щеше да се държи с нея при следващата им неминуема среща?
Кралят продължи да язди умълчан, последните му мисли бяха твърде лични, за да ги сподели с Рок Свенсон. Пътят се бе стеснил и не позволяваше придвижването на повече от два коня редом, така че военната експедиция се проточи в дълга колона. Към привечер бойците излязоха от поредната горичка и навлязоха в обширен равен терен, окупиран от ниви с ечемик, пшеница и царевица. Не след дълго стигнаха до първото селище, разположено на територията на Тримония. Къщите му изглеждаха доста бедни и неугледни, но хората, които ги посрещнаха носеха прилични дрехи, бяха весели и по всичко личеше, че са добре нахранени.
— Тук ли ще нощуваме? — попита Рок.
— Изобщо няма да нощуваме. — Ще се нахраним, ще починем няколко часа и отново ще потеглим към Риния. Небето е ясно, тази нощ има пълна луна и пътят ще се забелязва добре. Няма нищо по-добро от нощната изненада. За наше щастие, атлантите също спят.
— Както винаги, имаш право — отвърна приятелят му. — Бойците ще бъдат уморени, но нощната изненада ще компенсира умората им. Надявам се да пристигнем там преди пукването на зората. Първата ни задача ще бъде да атакуваме сградата, в която се намира преобразователят за прехвърляне. Ако не успеем да го осъществим, съществува опасността да ни прехвърлят кой-знае къде. Спомняш ли си как ни отпратиха във фалшивия Холивуд? Само че трябва много бързо да я открием, а през нощта това не е лесно.
Читать дальше