Христо Пощаков: Инвазия

Борис Петров, интелигентен, физически здрав мъж на около петдесет години, с вече прошарени коса и вежди, с липса на болки в ставите и все още нормална по размер простата жлеза, бавно и спокойно се придвижваше към дома си. Едрото му тяло сякаш плуваше над самотния тротоар, осветен неравномерно от белите светлини на уличните лампи, около които се забелязваха прелитащи снежинки. Изпитата водка и приятната компания в кварталния бар го бяха отвлекли от сивото ежедневие и умерено поетата доза алкохол улесняваше полета на мислите му към мъдри, философски обобщения.

Той не бързаше да се прибере в апартамента си, защото там никой не го очакваше. Беше разведен от десетина години, а синът му живееше при съпругата си. Борис се намираше в добро настроение, ала тъмните прозорци на сградите и безлюдната улица, сякаш го призоваваха да разсъждава за причините и последствията в живота на всеки човек. Но на него не му харесваха разсъждения от вида „ако бях постъпил така, щеше да стане еди как си“, затова той се бе съсредоточил върху глобалните физически и социални явления на планетата. Когато вървиш попийнал по пустата нощна улица, това може да ти се стори напълно естествено, особено ако си инженер.

„Охладените водни пари в атмосферата кондензират и започва да вали дъжд — разсъждаваше лаконично мозъкът му, който мразеше да допуска неточности. — Вулканите изригват вследствие на повишено магмено налягане под земната мантия. Поводът за избухването на Първата световна война е бил убийството в Сараево на престолонаследника на Австро-Унгарската империя. Учениците получават слаби оценки, понеже не са научили уроците си. Ако се запитам защо са се охладили водните пари, а налягането на магмата се е повишило; защо са убили Франц Фердинанд, а учениците не са се подготвили, неминуемо ще стигна до извода, че всичко това се дължи на причини, породени от други събития. Но следствията им се размножават, разклоняват се и се превръщат в множество техни производни, което продължава до безкрайност. Дъждът може да причини наводнение или богата реколта, вулканът разрушение или нов плодороден остров, световната война — разруха или икономическо развитие, слабата оценка в училище може да доведе или до провал, или до стремеж към усърдие и до поява на нов гений, който е в състояние да направи епохално откритие. Следователно последствията от всяко събитие могат да бъдат безкрайни. Световният компютър като че ли непрекъснато тъче безкрайна мрежа от взаимосвързани нишки, с които оплита участта на живата и нежива природа в нашия свят. Причинността и следствията сякаш го превръщат в нещо единно и ако потърся връзка между жуженето на комар в тропическата джунгла, раждането на тюленче в Антарктида и изстрелването на космически спътник, сигурно ще я открия някъде в дълбините на времето. Следователно на нашата планета не съществува нищо случайно и всичко е тръгнало по реда си от самото й създаване — от първоначалното причинно събитие. Хаосът само на пръв поглед изглежда безпричинен …“

В този момент мъдрите мисли на Борис се прекъснаха, понеже се спъна в нещо и едва не падна на тротоара.

„Предстои ми нагледен пример за свободната воля на човека, поставен пред избор — промърмори в главата му нова мисъл. — Бих могъл да продължа пътя си, без да проверя какво се опита да ме извади от равновесие, което по същество е ново нищожно събитие. Но мога и да се върна, за да установя какво ме е спънало и този факт сигурно ще постави начало на друга, по-разклонена верига от последствия.“

И той избра втората възможност. Върна се, забеляза някакъв заоблен предмет, който лежеше на тротоара, наведе се и го вдигна. Матовата му повърхност леко блестеше под бледата светлина, върху нея се забелязваше дълъг, напълно нечетлив надпис. Борис напъха странната находка в джоба на палтото си. Още докато я повдигаше, установи, че е доста тежка.

След като се прибра в уютното си затоплено жилище, той се съблече в антрето, измъкна предмета от връхната дреха, окачи я на закачалката и влезе в хола. После издърпа едно от чекмеджетата на библиотеката и извади лупата, с която разглеждаше колекцията си от пощенски марки. Намереното нещо трябваше да бъде огледано най-щателно.

Горната му повърхност бе заоблена и като цяло предметът приличаше на мишка за компютър, в чиято челна част слабо просветваше червена светлинка. В задната му част се забелязваше миниатюрно отворче, дъното му бе плоско. Надписът върху повърхността му беше гравиран с отчетливи черни, съвсем непознати знаци, които образуваха наниз от множество странни заврънкулки. Металът, от който бе направен бе доста твърд, опитът да го одраска с острието на нож не даде резултат. И това беше всичко. Борис напрегна силата на въображението си, но не успя да стигне дори до минимална представа за някакво възможно предназначение.