Христо Пощаков: Инвазия

Той огледа безпомощно околната обстановка. Намереният предмет продължаваше да лежи върху пластмасовата варга (плоска в горната си част пресформа с извити стени, която някога представляваше дървена маса с четири крака). Находката му не беше претърпяла промяна и червената точка в челната й част продължаваше да примигва, но както вече му се струваше — доста зловещо. По заоблените в ъглите си рафтове на вархата (бившата библиотека) лежаха крани (статуетки) от пирха (стъкло) и триманитри (свещени атрибути), книгите бяха напълно изчезнали, тук-таме се забелязваше някоя дудза (информационна рамка за текстове). Бормакатите (бивши столове и кресла) проблясваха с елипсовидните си вдлъбнатини, пригодени за формите на седалищните части на всеки кригот, включително и на неговите. В този безумен свят, нещата които бяха останали непроменени бяха собствените им имена, холофонните индекси и злощастния предмет, за който вече подозираше, че притежава дяволска същност.

Борис насочи мерка (ръка) към варгата и взе предмета, може би за хиляден път. Имаше чувството, че раздвоеното му съзнание се раздробява на хиляди късчета, разкъсано между две реалности. Погледът на черните му огромни очи се спря върху проклетия дълъг и безсмислен надпис върху горната му част, след това с удивление прочете миниатюрните заврънкулки:

Линеен темпорален ускорител на събития с регресивно ентропийно действие — стандартен модел за планетарно обсебване.

Приоритет на Галактическо военно ведомство на Криготия — Главно управление „Експанзии“.

Истината най-сетне стигна до предишния му разсъдък, който конвулсивно се бореше да не изчезне, но явно се разпадаше. Малкият предмет в ръката му представляваше невероятно сложен уред и служеше за създаване на чужда първопричинност на явленията. Може би тя беше внедрена в зората на зараждането на земния живот, бе възможно и в по-късен период, но неумолимите й пипала със страшна сила бавно бяха унищожавали или променяли земните събития, предизвиквайки тяхната регресивна ентропия, докато окончателно ги модифицират. Синкавото сияние, на което беше станал свидетел, сигурно бе вторичен ефект от темпорален скок в миналото, а пукотът, който чу, вероятно беше свързан с изпращането назад с милиони или милиарди години на мощен информационен носител с нищожни размери, способен да се внедри навсякъде и във всичко, но винаги според избрания, изгоден за него вероятностен хоризонт, насочващ събитията в съответствие с логиката на чуждо, несъответствуващо на земното развитие. Но защо ли такова изтънчено устройство трябваше да се намира на пустия тротоар и да изглежда като подхвърлено или изгубено? Единственият разумен отговор бе: за да бъде НАМЕРЕНО от някого, несъмнено такъв тип събитие трябваше да го приведе в действие. И този някой се беше оказал именно той, Борис Петров, пряк съучастник в чуждата инвазия. Извънземната цивилизация, създала страшното оръжие на невъобразимо сложно технологично ниво, несъмнено е била убедена, че има по-голямо право на съществуване от всяка друга. Тя дори би могла да смята себе си за хуманна, тъй като просто асимилира планетите с разумен живот срещнати по пътя й — без да убива никого, само със задължителното превръщане на обитателите им в себеподобни.

След като стигна до тази ужасяваща истина, Борис усети силни болки в главата, впоследствие последните остатъци от предишното му съзнание напълно се разпаднаха, а с тях изчезнаха и спомените за някакво друго съществуване. Всякаква болка изчезна, той се почувства добре и въздъхна с облекчение. Холофонът подаде сигнал за включване и в обемното му пространство му се появи красивото синкаво лице на приятеля му Виктор. Челните му израстъци мърдаха оживено.

— Напомням ти, за срещата в криба. Подсещам те, че на днешна дата отбелязваме най-грандиозното събитие в историята на нашата цивилизация! — изрече важно той. — Обаждам ти се, защото си от тези, дето вечно говорят глупости и много забравят, но иначе си добър приятел. На днешния празник всеки уважаващ себе си кригот във всяко кътче на вселената е длъжен да вдигне наздравица в чест на петия цикъл от началото на експанзията. На централните планети ще се проведат невиждани досега тържества, но на периферните като нашата, можем да минем и с почерпка с няколко митилака. Важното е да почетем събитието, като наблюдаваме церемониите по хиперпространственото холо.

— Тръгвам веднага — заяви Борис. — Добре че ми го напомни, много ти благодаря. Напоследък чувствах главата си съвсем замътена, не е за учудване, че не се сетих за такова грандиозно събитие от първостепенна важност. Но и без това всеки кригот знае, че във вселената няма друга цивилизация, по-велика от нашата!