Христо Пощаков - Инвазия

След като го повъртя в ръце, той го постави на масата в хола и реши, че е време за сън. Преди да излезе от помещението загаси лампите и веднага дочу слабо изпукване, след това всичко наоколо се озари от ярка, електроженово синьо сияние, което лумна за миг и след това изчезна. Беше доста стряскащо. Борис отново запали осветлението и се приближи до находката си, която мирно лежеше върху покривката на масата. Новият оглед не доведе до нищо ново, по предмета не се забелязваше някаква особена промяна, освен в миниатюрната светлинка в челната му част, която вече примигваше. Внезапно реши, че до сутринта ще бъде по-безопасно да го остави върху бетонния перваз пред рамката на прозореца. Така, за всеки случай. Въпреки че бе доста нелепо, кой знае защо се страхуваше от евентуално причиняване на пожар. Успокоен от предприетата предпазна мярка, той окончателно напусна хола, отиде в спалнята си и се приготви за спане.

През следващите дни мисълта за намереното не го напускаше. Можеше да го предаде в някоя сериозна научна институция, но съществуваше възможността да се окаже в смешно положение. Находката му би могла да се окаже някаква неизвестна за него машинна част със специално предназначение. Но това не обясняваше нито отчетливото изпукване, нито лумването на ярката светлина, несъмнено причинени от нея.

Борис реши да се посъветва с приятели, които несъмнено бяха по-компетентни от него в други области, всеки на негово място би постъпил така. Всъщност беше решил да направи частно разследване.

Предметът първо премина през ръцете на вещия в електрониката Юли и констатацията му бе, че това странно нещо едва ли има допирни точки с тази сериозна техническа наука. После той беше предаден на Виктор, който работеше в лаборатория по контрол на заварки. Там му направиха рентгенова снимка, от която стана ясно, че вътрешността му е изпълнена с невероятно сложна микроструктура, съставена от различни конфигурации от миниатюрни кръгли образувания, но това не обясняваше нищо. След това находката отиде при „царя на химията“ Петър, който макар и неимоверно трудно успя да отреже от нея миниатюрна стърготина, направи й анализ и установи, че се касае за титанова сплав, съставена от включвания на извънредно редките елементи полоний, франций и актиний, дори и на още някакъв друг, за когото засега само се предполагаше в периодичната таблица на елементите. Според него предметът, дори само измерен в тегло, би трябвало да бъде поне десетина пъти по-скъп от двайсет и четири каратово злато.

Когато неизвестното нещо отново се върна при собственика си, всичко дотук сочеше, че е много ценно. Но този факт с нищо не обясняваше лумването на ярката светлина и отчетливото изпукване, което издаде в онази късна вечер.

През един съботен ден, Борис организира съвещание, което се проведе кварталния бар. Предметът лежеше върху кръглата маса, около която се бяха разположили приятелите му, а в челната му част продължаваше слабо да примигва загадъчната червена точка.

— Тази седмица го разнасях из филологическите катедри в Университета, с надеждата някой да разчете написаното — отбеляза Борис. — Всички професори ми казаха, че такава писменост няма и никога не е съществувала. Естествено искаха да им го оставя, но аз не се съгласих. Един от тях, от катедрата по древни езици, предположи, че някой си е направил шега с надписа.

— Пред нас може да се намира продукт на свръхсекретна технология — намеси се Юли. — Но това не обяснява нито надписът, нито намирането му на улицата. Ако е нещо, свързано с военната промишленост, кой идиот би го изтърсил точно там?

— Виж, червената точица в челната му част не спира да примигва — каза Борис. — Като че ли нещо в него работи непрекъснато.

— Там е загадката. Просветва малък участък от самия метал, при това без някакъв ясен за нас източник на енергия. И без наличие на никакъв електронен елемент — нито отвън, нито отвътре.

— Защо не се отървеш от него? Продай го на тегло, като метален къс — заключи мъдро Виктор. — Но само там, където ще изкараш доста пари. Най-добре в някоя развита индустриална страна, която е достатъчно богата, за да прави космически изследвания. Титановите сплави се употребяват в ракетното производство.

— Дума да не става — отвърна Борис. — Поне докато не разбера за какво служи. Не искам да мисля, че сякаш е паднал от небето.

— Правилно предположение — намеси се Петър. — Ами ако е нещо изтървано от извънземните?