Христо Пощаков: Завладяването на Америка

Запалили електрическите си фенерчета, донесени от Холивуд, Барди, Рок, Заган и Дасо поведоха диверсионната група във вътрешността на масивната постройка. След това със същата тиха стъпка изкачиха стълбата до втория етаж, стигнаха до вратата на помещението с преобразувателя за прехвърляне и нахлуха в него. Битката, която се разигра във вътрешността му приличаше по-скоро на част от комедия. Докато петимата атланти мигаха срещу светлините насочени срещу лицата им и триеха сънено ококорените си очи, в следващите мигове те се оказаха със здраво завързани ръце и крака и с натикани в устата им кърпи. Рок чевръсто смъкна портативните преобразуватели от краката им, а Дасо прибра пирамидките, поставени върху масичка в дъното на помещението и ги натика в торбата, окачена на кръста му.

— Отивайте по останалите стаи — нареди кралят шепнешком. — Разделете се на групи. Ако откриете други атланти, докато Дасо и комтуните блокират съзнанията им, десантниците да стрелят на месо. Тези тук са най-важните, останалите не ме интересуват.

Скоро във вътрешността на голямата къща се разнесоха изстрели. Не мина много време и Заган се завърна при краля си.

— Задачата е приключена, Ваше Величество. Изклахме като прасета всичките гадове — докладва той.

В интерес на истината, Заган беше взаимствал тази фраза от Ламон, но в случая това нямаше съществено значение.

— Колко бяха на брой — попита Барди.

— Не повече от десетина. Видяхме им сметката.

— Отлично. Сега изгаси фенерчето си, за да не хабиш батериите, от които не донесохме големи запаси. Виж, навън започна да се развиделява. Кажи на Дасо и комтуните да отидат при бойците и да имат готовност да деблокират съзнанието на местните жители. От тяхна страна е възможно да се появят неприятности, не забравяй, че са зомбирани. А аз ще остана да пазя пленниците. Рок също може да дойде при мен в това помещение, за да ми прави компания.

Опасенията на краля се оправдаха. Докато приятелят му влизаше при него, навън се раздадоха викове и крясъци. Кралят се надвеси над отворения прозорец и една стрела свирна незабавно край ухото му. Зомбираните жители на селището се бяха събудили, бяха излезли извън къщите си и сега размахваха лъкове и хладно оръжие, като се опитваха да убият когото могат от контингента на нашествениците. Едно от временно лишените от мозък същества беше вторачило безсмисления си поглед в него и сега поставяше на тетивата на лъка си нова стрела. В този момент Дасо и комтуните се втурнаха навън и незабавно замръзнаха със съсредоточени лица.

Последвалото бе вече познато. След десетина секунди местните жители захвърлиха лъковете и ножовете в ръцете си, после опулено се вторачиха един в друг. Малката психотронна война отново беше спечелена, а кралят се почувства извънредно доволен.

— Хей, Заган! — провикна се той от прозореца. — Нареди на бойците да дойдат при мен за да завлекат пленените изроди и преобразувателя до каруцата. Тук нямаме повече работа, да се махаме от това гнило място. Къде е Дзог?

Намериха дракона в околностите на града. Беше заспал в непробуден сън и от устата му излизаха леки пламъчета. Барди го събуди по обичайния начин, като подпали огън под опашката му.

— Какво искаш? — изрева Дзог, след като го позна, а преди това за малко не го размаза като хлебарка.

— За какво те изпратих тук? — възмути се кралят. — Нали трябваше да ми помагаш? А ти си се пльоснал на хубавата трева и хъркаш като заклан.

— Извинявай, но полетът беше доста уморителен за мен. Легнах малко да си почина и изглежда съм заспал за дълго. Сега какво искаш да направя за теб?

— Нищо. Сражението приключи. Можеш да се върнеш в обора си в Славна победа.

— Пак ли? Отново същото. Веднъж ме разкара напразно до Америка, сега до това тъпо селище. Няма ли да престанеш? Разбери, вече съм стар дракон. Какво стана с грозните изроди?

— Докато хъркаше, пленихме част от тях, останалите ги ликвидирахме.

— Много добра новина. Не напразно сънувах градински лехи, засети с множество карамфили. Докато бях в Холивуд, към големия екран на обора си имах интернетно обслужване. И с помощта на прислужника, всеки божи ден се консултирах с тълковника на сънища, нали знаеш, че драконите по природа са много любопитни? Според тази добра електронна услуга, цветовете на тези нежни растения са символ на победа.

— Да, но днес изобщо не ми беше от полза.

— Щях да ти бъда, ако се бе наложило. Но ти си се справил сам, за което те поздравявам.