Христо Пощаков: Завладяването на Америка

— Разбрано, Бино. Още утре тръгвам нататък. Засега продължавайте да следите действията им. Докато групата на комтуните е заедно с теб, мозъкът ти ще бъде защитен от вредна намеса. Докато не пристигна, гледайте да не ви открият.

Кралят освободи радиста и се зае със спешни нареждания. Извика Дасо, каза му да се приготви за път и се отправи към обора на Дзог.

— Пак ли? — изръмжа чудовището, след като чу неприятната новина. — С тези атланти си навлякохме беля на главата.

— Вината не е наша — каза Барди. — Моля те да ме придружиш в нова военна експедиция.

— Какво да те правя — изрече драконът. — Ще го направя. Не само заради теб, но и заради крехките овчи трупове, които ми предоставяш. Гледай да натовариш поне една каруца от тях. Дори и да се вмиришат по пътя, за мен няма толкова голямо значение. Пак ли трябва да летя?

— Ами… изглежда ще се наложи. Пътищата до Тримония не са толкова в толкова добро състояние и летенето е за предпочитане, понеже платформата трудно ще се придвижи по тях, а това ще отнеме много време.

— Дявол да те вземе! Добре че не съм драконица, която по принцип рядко отказва известно сношение, защото ако бях от женски пол, с мекият ми характер щях да снасям много яйца. Вземи за всеки случай и самара ми. Може да се наложи отново да летиш заедно с мен.

— Благодаря ти, Дзог! Ти винаги си бил голям приятел.

— Така е. Очаквам деня, в който ще ме оставиш намира. Да си преживям мръвките и никой да не ме закача за нищо. С две думи да се чувствам като блажен дракон и да забравя завинаги несгодите от детството си. Каза ли новината на Хелга и на стария пръдльо?

— Не още. Ще го направя веднага.

— Тръгвай тогава!

Барди напусна обора и се отправи към покоите на кралицата. След като я уведоми за предстоящата военна операция, тя се разплака. Той я утеши до колкото можа и побърза да тръгне към кабинета си, за да организира кампанията.

Нямаше представа, че над него в другото измерение благосклонно се мотаеха вече три гургула, които бяха обединили усилията, за да подобряват съдбата му. Освен Кико и Линифер, към тях се бе присъединил и третият, осъществил прехвърлянето на Горо, дори това да се беше случило по грешка. Но по принцип гургилите рядко грешат, защото съобразно техния инстинкт такова качество не е заложено в собствената им природа.

Уведомен по радиостанцията, Рок успя да пристигне почти инкогнито привечер на следващия ден. Военната експедиция тръгна в ранни зори на още по-следващият. Кралят тайно се бе измъкнал от покоите си, за да не разстройва отново Хелга, отпътуването му бе запазено в тайна от Викто и Дорго, естествено със съгласието на Дзог, който сигурно вече ги очакваше в околностите на Риния.

Конният отряд яздеше мълчаливо, лицата на всички участници бяха напрегнати. Дасо придружаваше Барди и Рок, а след тяхната тройка яздеха комтуните на Мокатек. Следваха ги няколко от командосите на Рок, които бяха въоръжени с автоматично оръжие, базуки и гранати, придружени от десантниците, обучени още в другата Америка. Следваше ги отряд от добре въоръжени бойци, предвождани от генерал Заган. Военната колона завършваше с голяма каруца, теглена от два едри коня. Радистът бе седнал до кочияша й, а отзад, между чувалите с хранителни припаси бе скътана и радиостанцията му.

— Как смяташ да постъпим? — попита по едно време Рок. — Ще предприемем ли масирана атака, за да ги унищожим преди да са се опомнили?

— Не — отвърна Барди. — Можем да повредим преобразувателя за прехвърляне, който са домъкнали, а той е изключително полезен и целен уред. Спомняш ли си, че след като пристигнахме от света на Холивуд, залпа от базуките направо унищожи неговия аналог? При всички случаи трябва да го придобием цял и невредим.

— Не ми е ясно как може да стане. При всички случаи, ако ни забележат, атлантите ще започнат психотронна атака.

— Точно това трябва да избегнем. Ще трябва да приложим диверсионна тактика. Да пленим обслужващите преобразователя и да избием останалите преди да са се усетили. Така, както направихме на два пъти в нашата Америка. Но Дасо заедно с комтуните ще трябва да държат блокирано съзнанието на бъдещите пленници, защото се предполага, че тези типове могат да бъдат много опасни. Впрочем остават ни около три дена път, имаме време да мислим какъв метод на действие да изберем.

— Какво искат тези копелета? — промърмори Рок. — За какво отново са се домъкнали?

— Сигурно за да си отмъстят — заключи кралят. — Не виждам друга причина.