Кели Фейвър - Истина

— Влизай вътре — нареди.

— Не — отвърна тя.

— Не те попитах. — Той посочи към колата.

— Сигурно съм полудяла — прошепна, като мина покрай него и влезе вътре.

Но не и преди да се докосне до него, да усети аромата му и главата й да се замая от емоции, които едва контролираше.

Кожената седалка беше мека, а вътре миришеше на ново.

Кълън затвори вратата, след това седна на шофьорското място до нея.

Потегли, сливайки се с трафика, управлявайки колата сякаш беше част от него. Изглежда Кълън Шарп правеше всичко с изключителна прецизност.

Мразеше това му качество, защото я караше да се чувства така сякаш не разбираше от нищо.

Дори и от самата себе си.

Мълчаха известно време, докато най-накрая тя не наруши тишината.

— Защо го правиш? — попита. Гледаше право напред, неспособна да срещне погледа му, за да не види нуждата и копнежа в очите й.

Кълън отвърна нежно.

— Не мога да се спра.

Думите му размърдаха нещо дълбоко в нея и тя усети как копнежът й нараства.

— Може би трябва да опитваш по-усърдно — каза му.

— Трябва да се грижа за теб — отвърна той. — Знам, че не съм за теб, но все пак мога да се погрижа да си в безопасност.

— Не се дръж снизходително към мен — каза, като най-накрая се обърна да го погледне.

Той гледаше пътя.

— Не се държа снизходително.

— Разбира се, че се държиш. Преструваш се, че си ме отблъснал, само за да ме предпазиш.

— Не съм те отблъснал, Айви — засмя се, сякаш самата идея бе абсурдна.

— Както щеш го наричай, но чисто и просто ме изрита от леглото си.

— Нищо не може да е по-далеч от истината.

— Моля те, не се опитвай да променяш случилото се — каза Айви с измъчен глас. — Унижаваш ме. Знаеш ли колко е гадно да се разкриеш така пред някой и след това да бъдеш отблъснат?

Кълън най-после погледна към нея и очите му бяха пълни с емоция.

— Да изляза от онази стая ми костваше всичката воля — отвърна той. — Нямаш идея какво щях да ти причиня, ако бях…

— Ако какво? — проплака тя. — Ако не бях една жалка девственица ли?

Кълън поклати глава.

— Разбрала си ме напълно погрешно.

— Не, мисля, че те разбрах прекалено добре. — Чувстваше се така сякаш щеше да се разреве всеки момент, а нямаше намерение да го прави пред него. — Отбий. Искам да сляза.

— Айви — започна той.

— Казах, че искам да се махна от тази шибана кола! — извика тя. Сърцето й препускаше и изведнъж й стана трудно да си поеме въздух. — Мамка му — затвори тя очи и стискайки дамската си чанта.

— Какво има? — попита той.

— Аз… аз… — Тя облиза устни и усети как гърлото й се свива. Пое си дълбоко въздух, но се чувстваше така, сякаш до дробовете й не стигна въздух. — Аз… аз… не мога да дишам…

— Успокой се — каза той, като отби колата и паркира.

Тя стискаше очи, защото почваше да губи разсъдък и се притесняваше, че ако ги отвори, ще полудее и ще умре на място.

— Просто ме… остави… — успя да изрече, но дишането й се учести още повече, а сърцето й задумка.

Усети ръката на Кълън на гърба си да я гали нежно, като заговори до ухото й:

— Слушай ме. Всичко е наред — успокои я. — Наведи се напред и докосни колене с главата си.

— Не мога да дишам! — извика тя, паникьосвайки се. Чувстваше се така сякаш щеше да умре. Да не получаваше алергична реакция от нещо, което беше яла на обяд?

— Можеш да дишаш, просто си превъзбудена — каза той. Гласът му беше спокоен без капка притеснение.

Тя се приведе напред както й бе казал той, притискайки чантата към гърдите си, докато челото й се опря в коленете. Междувременно Кълън я галеше по гърба и й говореше окуражително.

— Дишай бавно и изпълнявай инструкциите ми. Ще броя до три. Ще си поемеш въздух, докато броя. След което ще го задържиш за секунда и ще издишаш на три. Готова ли си? — попита.

Тя кимна, опитвайки се да не откача. Имаше чувството, че въздухът, който издишваше, минаваше през сламка. Беше подобно на това да си под вода и някой да не ти позволява да си поемеш въздух на повърхността и някак си трябваше да запазиш спокойствие.

Също така фактът, че Кълън не беше изплашен и че я успокояваше с думите си също помогна. В крайна сметка беше лекар и ако нещо не беше наред, щеше да знае, нали?

Кълън преброи бавно до три и Айви си пое въздух звучно. След което й каза да издиша, докато преброяваше обратно от три до едно. Започна да брои, както й беше казал, позволявайки въздухът да излезе бавно през устата й.

Тялото й потръпна.

— Сега отново — каза той. — Всичко ще бъде наред. Обещавам.