Кели Фейвър - Истина

Тя въздъхна. Ако не беше Кълън Шарп, със сигурност нямаше да откаже среща с мъж като Ксавие. Беше привлекателен, забавен, уверен и изглеждаше напълно нормален.

Дразнеше я факта, че чувстваше вина заради Кълън, когато той я беше отблъснал толкова очевидно.

Нито една от обърканите й емоции нямаше смисъл, което я смущаваше още повече.

— Знаеш ли какво? Смятам да се съглася — отвърна тя, решена да не позволява на Кълън да играе роля в решенията й.

— Ето ти визитката ми — каза той, като й подаде една прелестна картичка с името си. — Обади ми се после. — След което се обърна и тръгна към главната трапезария, оставяйки я сама в коридора.

Тя се загледа във визитката.

Ксавие Монроуз, директор

Фармацевтични продукти „Велум“

Очите й се присвиха, когато разбра, че мъжът, който току-що я бе поканил на среща, очевидно беше пряк конкурент на Кълън Шарп и „Биометрикс Фарма“.

Нищо чудно, че двамата се мразеха.

Когато вдигна поглед отново, видя движение в другия край на коридора. Беше Кълън Шарп, който я наблюдаваше от входа на частната зала.

— Не е за вярване — промърмори и поклати глава. Обърна се и продължи да върви към тоалетните, а сърцето й препускаше.

„Видя ни заедно. Знае, че Ксавие Монроуз ми даде визитката си.

На кой му пука, че знае? Не дължиш на Кълън Шарп нищо.“

И все пак колкото и да се опитваше да се убеждава, че не дължи никаква вярност към Кълън, нещо в нея продължаваше да се напряга при мисълта, че я бе видял да взема визитката на Ксавие.

Знаеше, че Кълън вече беше зад нея и се опитваше да я настигне. Всеки момент ръката му щеше да сграбчи рамото й и дълбокият му глас щеше да й каже колко е разочарован от нея.

Но когато стигна до вратата на тоалетните, тя се обърна и видя, че зад нея нямаше никой.

Абсолютно никой.

След около час Айви се върна на бюрото си в офиса, опитвайки се да се държи така, сякаш всичко беше нормално.

„Аз съм просто момиче, което е назначено на временна работа да вкарва данни в системата и да изкара пари. Това е. Нямам нужда от нищо друго.“

Но знаеше, че нещата отдавна бяха минали този етап. Не беше просто една работна пчеличка, която си вършеше работата и се прибираше в къщи, живеейки обикновения си живот. Главният изпълнителен директор се беше заинтересувал от нея… по много особен начин.

Все още си спомняше за чувството да се съблече пред погледа му, да знае, че жадните му студени очи я наблюдават, изучават голото й тяло, докато му даваше пълен контрол над действията й.

И изведнъж я беше отблъснал напълно, сякаш я намираше за недостойна.

И все пак продължаваше да й изпраща смесени сигнали, нали?

Айви извади визитката на Ксавие Монроуз от джоба на сакото си и се загледа отново в нея. Прокара пръст по релефното лого, което се извиваше в ъгъла на картата, мислейки си дали беше приела предложението на мъжа само защото искаше да си върне на Кълън по някакъв начин.

Или наистина бе заинтересована от конкурента на Кълън Шарп?

Искаше й се да знае.

Въздъхвайки, Айви остави визитката настрани и се зае отново с вкарването на данни. Работата й се струваше лесна, но досадна. Някои от стажантите бяха изостанали с графика или допускаха много грешки, но Айви беше убедена, че нямаше за какво да се притеснява.

Намираше задължението си ако не друго, то твърде просто.

Пръстите й се раздвижиха по клавиатурата, докато отново и отново изживяваше мислено случилото се тази сутрин.

Допирът на ръката му по голото й тяло, пръстът му, плъзгащ се сладостно между краката й…

Дори сега се развълнува отново, въпреки че се опитваше да се концентрира и да не мисли за него.

„Дявол да го вземе. Мразя го. Това, което ми причини, бе грешно.“

Тя си пое дълбоко въздух и се съсредоточи.

„Върши си работата и престани да мислиш за Кълън. Когато работният ден приключи, ще се обадиш на Ксавие Монроуз.“

Той беше дружелюбен, забавен и се държеше освободено. Беше много по-добър избор, тъй като се раздаваше, без да иска подчинение в замяна.

Това беше сигурно.

Изведнъж на монитора й изскочи прозорчето за чат. Вътрешната система на „Биометрикс Фарма“ за общуване беше нещо, за което бе разбрала от Лукас, който й беше пратил едно-две съобщения.

Нито един от стажантите не й беше писал, въпреки че Айви имаше чувството, че комуникират постоянно помежду си. Явно просто не я харесваха достатъчно и не й вярваха, за да я включат в подобни занимания.

Но сега малкото екранче се показа на монитора й, съобщавайки, че някой й беше пратил съобщение. Когато видя името вътре, Айви усети как й се завива свят и дъхът й спира.