Кели Фейвър - Истина

Кълън Шарп: Казах ти да стоиш далеч от него.

Това беше всичко. Тя изчака за продължение, но след минута осъзна, че такова нямаше да има.

Тревогата й се превърна в раздразнение. Пръстите й се раздвижиха по клавиатурата, докато му пишеше отговор.

Айви Спелман: Той е мил. А и това не е твоя работа.

Последва дълга пауза и Айви се усмихна, представяйки си как Кълън четеше и главата му направо експлодираше от предизвикателството.

Кълън Шарп: Направих те моя работа. И не е мил.

Тя се намръщи, коремът й се сви, а по тялото й премина трепет. Пръстите й защракаха отново по клавиатурата.

Айви Спелман: И ти също не си мил. За кого се мислиш, че да ми казваш какво или с кого мога да разговарям?

Сега отговорите пристигаха по-бързо като залпове. Прииждаха все повече и повече, че едва успяваше да ги прочете.

Кълън Шарп: Аз съм този, който ръководи нещата.

Айви Спелман: Но на работа. Не и извън нея.

Кълън Шарп: Навсякъде. И някой трябва да те пази.

Айви Спелман: Наричаш действията си „пазене“? Не ме разсмивай…

Кълън Шарп: Ксавие Монроуз е долна отрепка. Нямаш си представа в какво се забъркваш. Също така непокорството ти започна да ми омръзва.

Айви Спелман: Тогава спри да се опитваш да ме контролираш и няма да ти се налага да се справяш с „досадното ми поведение“ повече. Чисто и просто.

Кълън Шарп: Държиш се детински. Но разбирам, че си объркана.

Айви Спелман: Не съм объркана. Раздразнена съм. Ти си абсолютно откачен и искаш да побъркаш и мен. Няма да ти позволя да го направиш.

Кълън Шарп: Сложен мъж съм. Няма да ти причиня това… но също така не мога да позволя да бъдеш наранена от някой друг.

Айви Спелман: Забравих да добавя и параноичен към листа с очарователните ти качества.

Кълън Шарп: Само ако беше това. Загрижеността ми за теб е напълно основателна. Ти си изключително специална и единствена по рода си. Има хора на този свят, които ще те изстискат до капка.

Айви Спелман: Звучи ми познато…

Кълън Шарп: Знам, че те нараних. Повярвай ми, това беше последното нещо, което исках да направя.

Айви Спелман: Няма да се хвана този път. Сега, моля те, остави ме да си върша работата, за да не пресроча задълженията си и да ме уволнят.

Тя зачака неизбежния му отговор, но такъв не последва. И въпреки че искаше да изпита чувство на гордост, задето беше отстояла позицията си и бе казала на Кълън да върви по дяволите, Айви не можеше да се откъсне от чувството, че бе отишла твърде далеч.

„Може би всъщност не искаш да те остави на мира.“

Затвори прозорчето със съобщения и стисна очи. Дори тогава видя Кълън Шарп в най-тъмната част на съзнанието си.

Слава богу работният ден беше приключил и Айви напускаше офиса за деня. Лукас я настигна, докато вървеше до спирката.

— И на теб ли ти писна да четеш едни и същи доклади като мен? — попита, докато застана до нея.

Хладният, свеж бостънски въздух й подейства ободряващо.

Айви се усмихна, но сърцето й тъгуваше.

— Да, сигурна съм обаче, че това е нищо в сравнение с това, което ще изпитваме след няколко седмици.

— Ако все още сме тук — каза Лукас. — Знаеш, че смятат да ни съкращават, докато не останем около петима души, които са способни да изписват сто и петдесет думи за минута.

Айви се засмя и сви рамене.

— Може и да нямам нищо напротив уволнението точно в момента.

— Никога няма да те уволнят — каза той.

Тя го погледна.

— Защо не? — попита, чувствайки се така, сякаш я критикуваше точно като останалите стажанти. — Няма да получа специално отношение, Лукас.

— Сигурна ли си, Айви? — отвърна той и погледна напред, вглеждайки се в нещо пред тях.

Тя се обърна, проследи погледа му и забеляза, че насреща имаше паркирана черна спортна кола. Подпрян на нея със скръстени ръце стоеше не друг, а Кълън Шарп.

— Мамка му — прошепна.

Лукас повдигна вежди разбиращо.

— Предполагам трябва да тръгвам — каза той и закрачи по-бързо. — Успех.

— Лукас — извика тя след него, чувствайки се засрамена.

Той просто помаха с ръка, без да се обръща, и едва не затича надолу по тротоара.

Айви наведе глава в желанието си да подмине изпълнителния директор, но привличането беше магнетично и не успя да се спре. В последната секунда повдигна поглед към него.

— Сега ще ме унижаваш публично ли?

Кълън не отговори. Вместо това се отдръпна настрани и отвори вратата на спортната кола.