Кели Фейвър - Истина

— Добре — прошепна.

Направиха го още няколко пъти и Айви бавно започна да идва на себе си. Ръцете й бяха леко изтръпнали, но по-голямата част от паниката й се беше уталожила.

Даде си още минута-две, за да се убеди, че не си въобразяваше, а наистина се чувстваше по-добре. Най-накрая се изправи отново и го погледна.

— Превъртях — каза му.

Той й се усмихна бавно и облекчено.

— Получи криза.

— Никога досега не ми се е случвало подобно нещо.

— Не е нищо сериозно — увери я той. — Нямаш никакво физическо заболяване.

— Просто съм кълбо от нерви, така ли?

Погледът му се напрегна.

— Страхуваш се да се отпуснеш — каза й. — Страхуваш се да не изгубиш контрол.

— Сигурен ли си, че все още говорим за мен? — попита.

Той стисна зъби и тя видя как слепоочието му потрепва.

— Определено говорим за теб. — Ноздрите му се разшириха. — Не съм забравил за неподчинението ти, нито факта, че прие визитката на Ксавие Монроуз.

Айви въздъхна.

— Не знам какво очакваш от мен. Бях готова да ти се отдам тази сутрин, но ти не ме поиска. Но също така не искаш и никой друг да ме има.

— Сложно е — каза Кълън. — Не съм добър за теб. Това е единственото, което ми е ясно.

— И защо? Защо си толкова лош за мен?

Той се усмихна.

— Все едно да попиташ защо е лошо да пуснеш скорпион в клетката на някое малко пухкаво зайче.

— Толкова си убеден, че съм това малко сладко същество. Откъде си сигурен, че наистина съм такава? Може да съм някоя уличница, кучка, която се преструва на невинна.

— Само ако беше толкова просто — каза й тъжно. — И двамата сме наясно, че не се преструваш на някоя, която не си.

— Но също така не съм и толкова крехка, за колкото ме мислиш.

— Не съм казал, че си крехка — отвърна Кълън. — Мисля, че си изключително неповторима, Айви. Като безценно произведение на изкуството — нещо, което трябва да бъде ценено, уважавано и обсипвано с грижи. Не захвърлено, използвано, скрито в тъмнината и третирано ужасно.

Начинът, по който я гледаше, изражението на лицето му, докато й казваше всичко това — отново я оставяха без дъх, но този път в добрия смисъл. Усещаше, че наистина го мислеше, наистина се интересуваше за нея толкова много, че се притесняваше повече за нейното благополучие, отколкото за собственото си удовлетворение.

— Изпращаш ми доста смесени сигнали — каза Айви, след като се беше загледал многозначително в очите й.

— Това смесен сигнал ли е? — попита той, като се наведе напред, постави длан на врата й и притисна устата си нежно към нейната.

Устните му бяха меки, топли и изключително страстни. Целувката не беше продължителна, но когато се отдръпна от нея и се намести обратно в шофьорското място, Айви беше загубила дар слово.

Кълън се усмихна порочно и подкара колата бързо към трафика.

Пристигнаха в апартамента на Кълън и той паркира почти пред входната врата.

Айви не беше говорила много през остатъка от пътуването. В съзнанието й препускаха мисли, страхове, вълнение и копнеж.

Целувката му отново беше събудила всичко в нея и тя осъзна, че все още беше силно привлечена от него както към никой друг мъж досега.

Не беше предполагала даже, че такова влечение съществуваше извън филмите. И ето, беше тук, изпитвайки го, изживявайки го толкова ясно, както нищо друго досега.

Искаше да го попита защо. Защо беше толкова студен и резервиран в един момент, толкова критично настроен и дори жесток, докато в следващия се отнасяше грижовно към нея, почти с родителско състрадание?

Знаеше, че Кълън Шарп нямаше да й отговори. Изборът й беше повече от ясен. Или напускаше работата си във „Биометрикс Фарма“, спираше да се вижда и да общува с Кълън, или приемаше факта, че бе неспособна да му устои, щом я поискаше.

Кълън заобиколи до вратата й и я отвори.

— Хайде, Айви — каза, гледайки я с жадното изражение, с което бе започнала да свиква. Студените му очи не премигваха, замръзнали и някак си в същото време горящи със силата на хиляди слънца.

Айви бе наясно, че сега бяха само двамата в дома му, в негови води, с нищо, което да му попречи да я плени напълно.

Зърната й се втвърдиха и усети как срамните й части откликнаха с пулсиращо вълнение.

Кълън погали бузата й с опакото на ръката си и я целуна нежно още веднъж.

— Как може да си толкова внимателен и нежен като сега, а след това да се промениш изведнъж и да станеш толкова лош? — попита с тих глас.

— Нищо, което правя, не е замислено като лошо — отвърна Кълън. — Но съм човек с много качества, които са извън способността ми да бъдат контролирани.