— Но първо трябва да те накажа, задето ме разочарова. Трябва да поемеш отговорност за всяка грешка, която допусна. Всяка неправилна стъпка, всеки път, в който ми се противопостави, ще се постарая да си ги спомниш.
— Да, господин Шарп. — Потеше се и беше страшно възбудена. Дупето я болеше и пареше, тъй като няколко от плясканията бяха минали границата на приятното. Но знаеше, че не иска да спира.
Не сега, никога.
— Ще те напляскам силно още пет пъти. Тези пет пъти ще са достатъчни да те накажат за провиненията. Ясно ли е?
— Да, сър.
— Приемаш ли наказанието си?
Тя кимна, затвори очи и се замоли да го направи бързо.
Дланта му се залепи за дясната й буза. Тя стисна зъби, а лицето й се зарови във възглавничката на дивана.
— Това беше едно — обяви Кълън.
— Да, сър.
Пляс.
Тя сдържа стона си, когато този път лявата й буза пламна.
— Две.
— Да, сър. Заслужавам го, сър.
Можеше да чуе как дъхът му се учестява и предположи, че се възбуждаше от гласното й подчинение.
Дланта му се стовари отново върху дупето й, но този път се задържа по-дълго, впивайки пръстите си в кожата й.
— Това беше три, Айви.
— Да, сър. Трябваше да ме подсетите.
Той я плесна отново.
— Четири.
— Благодаря ви, сър.
Последното беше най-болезнено и я избута напред във възглавниците, но някак си беше и най-приятното, когато усети по бедрата й да се стичат топли сокове.
— Пет! — каза.
— Благодаря ви, че ме наказахте, сър, и че не се отказахте от мен.
Последва доста дълга пауза. Тя стоеше, без да помръдне. Зърната й бяха втвърдени и чувствителни.
Сега пръстите му се плъзгаха около отвора й отново, този път по-нежно. Тя се пристисна към ръката му, тъй като движенията му върху интимните й части бяха толкова възбуждащи, че едвам се сдържаше.
— Това е много хубаво, сър.
— Трябва да те чукам — каза й. — Просто трябва да те имам цялата.
— И аз го искам, сър.
— Остани така — нареди й.
— Да, сър.
Чу как си разкопча ципа и как панталоните му паднаха на земята.
— Не ме поглеждай — каза й. — Главата ти да е напред, а погледът ти насочен в дивана.
Усети как дебелият връх на пениса му се притисна към нея. Ръцете му сграбчиха бедрата й, пръстите му стиснаха меката й кожа и той се тласна силно.
Имаше леко съпротивление, но след като се отвори за него, го почувства по най-сладкия начин дълбоко в себе си.
Чукаше ме. Кълън Шарп в действителност ме чукаше в момента.
Беше повече от прекрасно, въпреки леката болка и натиска, които усещах.
Беше мръсно. Беше грешно. Беше лудо и неразумно и може би най-глупавото нещо, което някога беше правила. Но в същото време Айви никога не се чувствала по-желана, по-обладана, по-притежавана по всички най-прекрасни начини.
Пенисът му се притисна навътре, а тя се разля около него, докато Кълън се движеше зад нея. Усещаше как бедрата му се притискаха по-близо и по-близо до нейните и тя се опита да се изтласка назад към него.
— Сега съм много навътре — каза й Кълън. — Толкова си влажна. Никога не съм усещал нещо толкова тясно, толкова хубаво. — Бедрата му изглежда трепереха, докато се притискаше по-близо.
— Божичко — изпъшка тя. — Мисля… мисля, че… ще свърша.
— Не още — прошепна той, — ще свършиш, когато ти кажа.
Той се изплъзна бавно, след което рязко се заби обратно в нея. Движенията му ставаха все по-плавни.
Айви се усмихна, когато го усети, сладостта му, която беше толкова хубава… толкова приятна вътре в нея.
Беше кълбо от нерви, която бе стимулирано до краен предел.
Щеше да стигне до оргазъм, и въпросът беше колко дълго още щеше да се сдържи.
„Трябва ли да направя нещо, за да му е по-хубаво, зачуди се. Как да разбера дали се справям добре?“
Звучеше развълнуван, но искаше да се убеди, че се наслаждава на секса толкова, колкото и тя самата.
Пенисът му се плъзгаше в нея, след което бавно излизаше и така отново и отново. С всяко следващо движение се възбуждаше все повече и повече. Започна да тласка бедрата си силно и долната част на корема му се удряше в дупето й, докато я чукаше на задна.
Пусна бедрата й и постави ръцете си в долната част на кръста й.
Чукаше я, чукаше я толкова хубаво. Отново усети сълзи в очите си, но този път бяха от чисто удоволствие и захапа долната си устна.
— Свършвам… не мога да се спра… — простена. И тогава вълната я заля, толкова силно, че извика. Беше отворила уста и стенеше високо, напълно излязла от контрол.
Кълън изглежда остана стъписан от страстта й, но усети как откликва, заравяйки се дълбоко в нея, докато свършваше и стенеше, сякаш и самият той беше завладян от емоцията.
Читать дальше