Кели Мартин - Ще си останем приятели, нали

Annotation

Чисто. Непланирано. Перфектно.

Такива бяха плановете на шестнайсетгод ишния Ник за лятото.

Да се справи с по след ствията от развод а на род ителите си и с номерата на гад жето си

Дани.

Усложненията бяха по след ното нещо, което му трябваше.

Така беше, пред и д а се появи Саша.

Юли, плаж, море… Внезапно той се оказа затънал д о гуша в сериозна връзка, но с

изненад а о съзна, че няма нищо против. Харесваше му д а бъд е с нея, д а си говорят, д а мълчат

заед но…

Докато Саша не сложи край на отношенията им с клишето „Ще си о станем приятели,

нали…“

Ед на история за силата на първото сериозно влюбване, за болката от разд ялата, за шока

от новината за непред вид ена бременно ст.

Кели Мартин

Ед но

Две

Три

Четири

Пет

Шест

Сед ем

Осем

Девет

Десет

Ед инайсет

Дванайсет

Тринайсет

Четиринайсет

Петнайсет

Шестнайсет

Сед емнайсет

Осемнайсет

Деветнайсет

Двайсет

Двайсет и ед но

Двайсет и д ве

Информация за текста

Кели Мартин

Ще си останем приятели, нали

Едно

Първия път, когато Саша се излегна на леглото ми, имах чувството, че светът вече никога

няма д а бъд е същият. Но сеше късо д ънково панталонче и обикновена бяла тениска, а не от

онези миниатюрни бод ита, д ето приличат повече на д руги неща, но не и на блузка — Саша

никога не но си под обни глупо сти.

— Ще играем по моите правила! — отсече тя, като под пря глава на лакти и се вторачи

сериозно в очите ми.

Аз също я заглед ах в очите, но и в д ългите, загорели крака, и си помислих: „Този път не

оплесквай нещата, Ник!“

— Разбира се, по твоите правила — съгласих се.

И наистина не оплесках нещата. Или поне не тогава. Прод ължихме в този д ух близо пет

месеца, като разтягахме правилата й, пренаписвахме ги заед но, д окато накрая тя не ми заяви,

че нещата межд у нас взели д а стават твърд е сериозни, че аз съм я отвличал твърд е много от

важните работи в живота и че тя трябвало д а мисли за бъд ещето си.

— Искам д а се тревожа за училище — заяви тя, като скръсти ръце и се смръщи така, както

само Саша може д а го прави — сякаш ид ва краят на света. — А не д али не съм забравила д а

си взема хапчето!

Сега обаче знам, че не беше права за света — или това, или про сто й беше твърд е рано д а

мисли за него. Защото мога д а живея и без Саша. Изминалият месец го беше д оказал. Нямам

никаква пред става обаче как д а се справя с онова, което ми съобщава в момента.

— Кажи нещо! — извиква, сграбчва ръката ми и я стиска. Силно. — Не по стъпвай така с

мен, Ник!

Плъзвам поглед по алеята и нагоре към къщата ни и към празничните лампички, които

всички, с изключение на майка ми, непрекъснато забравяха д а включат, и изтръгвам ръка от

нейната. Татко ще бъд е тук д а ме вземе след по-малко от час. Ще карам Колед а в неговата

къща, заед но с Брид жит. А д опред и секунд и си мислех, че това е най-големият ми проблем.

— Ник! — повтаря настойчиво Саша.

Снегът се сипе върху ко сата й, а тя си е сложила онези кожени ръкавици, под арък от

майка й в края на октомври. За мен си е все така красива, или най-малкото — знам, че би

изглежд ала така, ако си позволя д а изпитам нещичко.

Прокарвам пръсти през собствената си заснежена ко са и изтърсвам най-ид иотското нещо

на света:

— Това трябва д а е някаква грешка! — Чувал съм, че хората винаги казват така, и ед ва

сега разбирам защо.

— Да не би д а мислиш, че не проверих? — про съсква тя и ръцете й се свиват в юмруци.

— Смяташ, че ще д ойд а тук д а ти разправям под обни д ивотии, ако не бях сигурна ли?!

— Нямам пред става какво би направила, Саша — примижавам аз и извръщам глава към

нея. Белотата на снега ме заслепява. — Вече не те познавам, забрави ли?

Саша се изсмива така, сякаш ме мрази. Обръща се към пътя и застива. Очевид но се е

под готвила д а чака, д а се превърне в някаква лед ена принцеса в края на моята морава. Не

о собено приятна вълшебна приказка — тази с бременната ми бивша приятелка, — но като се

замисля, коя приказка е приятна? Или поне в началото. Поглежд ам тъмната ко са, която се

разпилява по гърба на палтото на Саша, и потрепервам. Сърцето ми спря д а бие още в

началото на този разговор.

— И какво очакваш сега д а кажа? — срязвам я аз, отстъпвайки крачка назад .