Кели Мартин - Ще си останем приятели, нали

поглежд ам в очите и казвам: — Рад вам се, че се върна. — Облягам се на шкафчетата и не

позволявам на болката зад очите ми д а излезе на повърхно стта. — Мислех си, че ме избягваш.

— Знаеш, че никога няма д а го направя — казва тя.

— Е, вече стана вед нъж — напомням й.

— Но тогава и д вамата се избягвахме. — Прочиства гърлото си, примигва и казва: — Е,

вижд аш, че не те избягвам, обаче сега трябва д а влизам в час по химия.

— Да, вярно. Аз пък — д а се връщам на изобразително изкуство, но… — Протягам ръка и

стискам лекичко нейната. — Добре д ошла при нас! — Как е възможно това? И какво ни

остава за утре? Ала не мога д а зад ам под обни въпро си, а може би и тя не знае отговорите,

точно като мен. Ед инственото, което мога д а сторя, е д а приемам нещата така, както ид ват,

д ен за д ен — както каза баща ми. Струва ми се невъзможно, но е ед инственото решение.

— Благод аря! — отвръща тя. Очите й все още са приковани в моите и тя прави крачка

към мен и ме прегръща през кръста. Това най-много ми липсваше! И аз побързвам също д а я

прегърна и д а вд ишам уханието на ко сата й. Почти всичко изглежд а наред , но ед новременно с

това ме боли, но по сле разбирам, че Саша е била права — межд у нас вече нищо няма д а бъд е

същото. Про сто ще си напомняме ед ин на д руг за всичко, което се случи, и всичко, което не

успя д а се случи. Нещата са такива, каквито са. И аз прод ължавам д а я притискам към себе си

и позволявам на чувствата д а проникнат в мен — на всичките, д о по след ното.

Нямам никаква престава какво ще се случи утре, но знам, че никога повече няма д а бъд ем

така, както сме сега. И затова прод ължавам д а я прегръщам. Тя чака д а спра. Знам го, защото

знам всичко за нея. Е, накрая я пускам и я наблюд авам как отстъпва крачка назад . Тя изглежд а

така, както се чувствам аз. Възможно е известно време д а не можем д а провед ем свестен

разговор, но силно се над явам д а греша.

— До скоро, Ник! — изрича тя, без д а отлепя очи от мен.

— До скоро! — кимвам аз.

Тя се отд алечава, а аз о ставам така, под прян на шкафчето, оборил глава, скръстил

защитно ръце пред гърд и. Трябва д а овлад ея д ишането си и точно това се опитвам д а направя

— поглъщам бавно кислород в д робовете си и глед ам как народ ът се ниже около мен. По сле

някой ме потупва по гърба. Нейтън, който ми съобщава, че вече закъсняваме за час. Отлепям

се от шкафчетата и д вамата се гмурваме напред през тълпата.

Информация за текста

Информация за текста

$orig_author=Carolyn Martin

$orig_lang=en

$orig_title=I Know It’s Over

$year=2008

$pub_year=2009

$translator=Антоанета Дончева-Стаматова

$trans_year=2009

$type=Роман

$category=Съвременни романи и повести

$labels=Съвременен роман (XX–XXI век)

Супер сканиране: Papi, 2015

Разпознаване и корекция: aisle, 2015

Издание:

Кели Мартин Ще си о станем приятели, нали?

Американска Първо изд ание

Коректор: Мария Тод орова

Технически ред актор: Ангел Йорд анов

Пред печатна под готовка: Веселка Стоянова

Изд ателска къща Кръгозор

ISBN 978–954–771–208–9

Document Outline

Кели Мартин Ще си останем приятели, нали

Едно

Две

Три

Четири

Пет

Шест

Седем

Осем

Девет

Десет

Единайсет

Дванайсет

Тринайсет

Четиринайсет

Петнайсет

Шестнайсет

Седемнайсет

Осемнайсет

Деветнайсет

Двайсет

Двайсет и едно

Двайсет и две

Информация за текста