Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Авторски права

Jonas Jonasson

MÖRDAR-ANDERS OCH HANS VӒNNER

(samt en och annan ovän)

© Jonas Jonasson, 2015

First published by Piratförlaget, Sweden

Published by agreement with Brandt New Agency

© Любомир Гиздов, превод

© Стефан Касъров, художник на корицата

ИК „Колибри“, 2016

ISBN 978-619-150-833-4

За автора

След двайсетгодишна кариера като журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент шведският писател Юнас Юнасон (р. 1961) решава да започне нов живот. Продава цялото си имущество в Швеция и се премества в малко градче край езерото Лугано в Швейцария, където се отдава на писане и след три години издава първия си роман... и първия си шедьовър: „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“. Преведен на 35 езика и достигнал тираж от 4,5 милиона екземпляра, филмиран (с участието на Роберт Густафсон), романът се сдобива със следните награди: шведската Swedish Booksellers Award (2010); германската M-Pionier Preis (2011), датската Audiobook Award (2011) и канадската Escapades (2012).

Анотация

След трийсет години затвор, където лежи за три убийства, бившият убиец, наречен Убиеца Андерш, излиза на свобода, за да срещне бившата свещеничка Йохана Шеландер и почти бившия рецепционист Пер Першон. Убиеца Андерш съвсем скоро се влюбва в Библията и се сприятелява с Исус, свещеничката отдавна ненавижда и Библията, и Исус, на рецепциониста му е все едно. Независимо обаче от тези различия тримата се заемат с поръчково раздаване на правосъдие, а впоследствие и с други небогоугодни, но доходоносни дейности. Великолепната тройка се ръководи от принципа „По-блажено е да се взима, отколкото да се дава“ и макар решително да отхвърля концепцията за даване, което не включва взимане, все пак извършва и някои добри дела. В крайна сметка всичко се развива в благоприятна за героите посока, а Юнас Юнасон благодари на Бог, задето му е позволил да го ползва в разказа си, като му предлага да накара най-разпалените си привърженици да не го взимат толкова на сериозно. „Така всички ще бъдем малко по-мили един към друг и ще имаме повече поводи да се смеем, отколкото да плачем.“

Убиеца Андерш и неговите приятели (и някой и друг неприятел)

Глава 1

Човекът, в чийто живот всеки момент щяха да нахлуят крадци и бандити, смърт и насилие, стоеше замечтан на рецепцията на един от най-мизерните хотели в Швеция.

Както винаги, единственият внук на търговеца на коне Хенрик Бергман винеше дядо си за всички свои неуспехи. Едно време старецът беше най-добрият в занаята из цяла Южна Швеция. Никога не продаваше под седем хиляди животни годишно, всичките първокласни.

Но от 1955-а насетне вероломните селяни започнаха да заменят полукръвните1 и работните коне на дядото с трактори, при това с такава скорост, че той отказа да проумее какво се случва. Седемте хиляди сделки първо станаха седемстотин, после седемдесет, а накрая седем. За пет години многомилионното състояние на семейството изчезна в облак от дизелов пушек. Бащата на още неродения тогава внук опита да спаси това, което беше останало до 1960 година, като обикаляше сред селяните в околността и ги уведомяваше за вредата от механиката. Тогава се носеха какви ли не слухове. Като например, че дизеловото гориво причинява рак, ако влезе в контакт с кожата, а това се случваше често.

В допълнение таткото пусна мълвата, че според изследванията дизелът може да доведе до стерилитет при мъжете. Само че не биваше да говори такива неща. Първо, защото не бяха верни; и второ, защото идеята за стерилитета звучеше примамливо за бедните, но похотливи селяни, които имаха между три и осем деца всеки. За тях бе по-скоро смущаващо да използват презервативи, но пък нямаше проблем да си купят един „Маси Фъргюсън“ или „Джон Диър“2.

Дядото умря разорен, и то след като последният му кон го изрита смъртоносно. Огорченият му и обезконен син се преориентира, изкара някакъв курс и след известно време получи работа във „Фасит АБ“, едно от водещите световни предприятия за производство на пишещи и сметачни машини. По този начин успя да се окаже изпреварен от бъдещето не веднъж, а цели два пъти, тъй като на пазара внезапно се появиха електронни калкулатори. За да е пълна подигравката с продуктите на „Фасит“, които бяха с размера на тухла, японският вариант можеше да се побере в джоба на яке.

Машините на „Фасит“ не се смалиха (или поне не достатъчно бързо), но самият концерн го направи, докато накрая от него не остана нищо.