Майк Резник - Прераждането на убиеца

В една малка стая с приглушена светлина, около миля под улиците на бляскавата столица Делурос VIII, увенчала простряната надлъж и шир Олигархия на човечеството, Джеферсън Найтхоук отвори очи.

— Добър вечер, господин Найтхоук — проговори един слаб мъж в бяла престилка. — Как се чувствате?

Найтхоук постепенно осъзна, че лежи върху някаква дълга тясна маса, вперил очи в тавана. Предпазливо повдигна ръка, събра дланта си в юмрук, после внимателно започна да отпуска и свива пръсти.

— Доста добре — отвърна с видима изненада.

Сетне поднесе ръка към очите си и се загледа в нея, сякаш беше някакъв непознат предмет, който съзираше за първи път.

— Вижда ми се съвсем нормална — каза най-накрая.

— Така е.

— Значи вече съм излекуван?

— Ами… И да, и не — отвърна човекът в бяла престилка. — Положението е доста комплицирано.

Найтхоук провеси крака от масата, после бавно и много предпазливо се изправи до седнало положение.

— Чувствам се във форма — каза той. — Предполагам, че клонингът си е свършил работата.

— Малко избързвате със заключенията, господин Найтхоук — дочу се трети глас. Найтхоук се извърна и видя набит брадат мъж на средна възраст, облечен в сиво, който го наблюдаваше внимателно.

— Кой сте вие? — попита Найтхоук.

— Маркъс Динисен, старши партньор в „Хъбс, Уилкинсън, Райт и Химинес“. — Той се усмихна. — Аз съм вашият адвокат.

— Точно така — отвърна Найтхоук, поклащайки бавно глава. — Когато ме събудихте последния път, казахте, че Райт е починал.

— Той се спомина преди повече от седемдесет години — продължи Динисен. — Неговият пра-правнук работеше във фирмата допреди няколко години.

— Добре, значи вие сте моят адвокат — Найтхоук се обърна към мъжа в бяла престилка. — А, предполагам, че вие пък сте моят лекар.

— Може и така да се каже — гласеше отговорът. — Името ми е Игън. Гилбърт Игън.

— Имам чувството, че съм ви виждал и преди.

— Точно преди две години — отвърна Игън.

— В такъв случай коя година сме сега — 5103 ли?

— 5103 от галактическата ера — потвърди Игън.

— Значи през тези две години най-после сте открили лек срещу аплазията — оживи се Найтхоук.

— Боя се, че не е точно така, господин Найтхоук.

Джеферсън Найтхоук свъси вежди смутен. Сетне внимателно прокара пръсти по лицето си.

— Но въпреки това аз съм изцелен — настоя той. — По мен няма никакви белези или рани!

— Не сте излекуван — внимателно подхвана Игън, — но в действителност сте в твърде ранен стадий от болестта. Тя няма да се прояви още поне година.

— Какви ги говорите?! — избухна Найтхоук. — Погледнете ме само! От болестта няма и следа!

— Най-добре вие самият се разгледайте по-внимателно — каза Игън, подавайки му огледало.

Найтхоук заразглежда критично отражението на красивото, незасегнато от болестта лице. Изражението му ставаше все по-озадачено.

— Какво става тук, по дяволите? — каза накрая той. — Изглеждам така, сякаш съм на трийсет и пет!

— Най-прецизните изследвания сочат, че сте на трийсет и осем — уточни Игън.

— Но това е лудост! Бях на шейсет и една, когато преди повече от век ме приеха тук.

— Успокойте се, господин Найтхоук.

— Вие се успокойте! — Нещо в гласа му накара двамата да се отдръпнат назад. — Аз искам да знам какво става тук, при това държа да го разбера още сега!

— Разбира се, господин Найтхоук — поде отново Игън, пристъпвайки напред. — Не напразно ви инжектирахме успокоителни, за да понесете по-леко този шок. Страх ме е да си помисля какво би станало, ако…

Ръката на Найтхоук се стрелна светкавично напред, той сграбчи Игън за колана и го дръпна към себе си.

— Не се чувствам никак спокоен, господин Игън — студено просъска Джеферсън. — Говорете!

— Доктор Игън — уточни лекарят, като се освободи от хватката и оправи раздърпаната си престилка. После погледна Найтхоук със скрита тревога. — Повярвайте ми, последните два дни минаха в терзания как точно да ви го кажа… Все още не зная откъде да започна.

— Ами давайте отначало тогава.

Найтхоук изглеждаше истински ядосан.

— Добре — осмели се най-сетне Игън. — За записа ще уточня, че Джеферсън Найтхоук, наричан още Перфектния убиец, известен наемник и ловец на глави от Вътрешната граница, беше поразен от аплазия и по негово желание беше замразен през 4994 година от галактическата ера. Според изричните му разпореждания не трябваше да бъде събуждан, докато не се открие лечение на болестта.