Майк Резник - Космическият ловец (Гълтачът на души)

Някъде към центъра на галактиката има един свят, където нощното небе е толкова светло, че в градовете — по-скоро аванпостовете на човечеството — не бяха и помисляли за улично осветление. Съзвездията са други, а и сериозните астрономически наблюдения са силно затруднени, но ако внимателно се взрете през мощен телескоп, ще видите нашето слънце: малка светеща прашинка в самия край на едно съзвездие, известно като „Носа на вещицата“.

Името на този свят е Северна Точка, макар нито да е на север, нито да е подчертано заострен. На този свят има много земя, малко вода, една-две планински вериги, един огромен каньон, седем търговски града и няколко форпоста, състоящи се от барове, ресторанти, служби за геоложки проучвания, банки, хотели, публични домове, свърталища за наркомани и центрове за радиовръзка. Постоянната част от населението на поселищата се състои от работещи и (доста по-рядко) собственици на заведенията; променливата част (която може и да не съществува), понякога е огромна, а най-често е някъде по-средата, и се състои от търговци, миньори, изследователи, търсачи на скъпоценни изкопаеми, хазартни играчи, докери, съвсем малко учени, шепа скитници, търсачи на приключения и неудачници. Те прииждат от цялата Галактика, макар коренът на всички да е на Земята, и имат много малко общо помежду си с изключение на жаждата за усамотение и постоянно отдалечаващата се перспектива за незабавно забогатяване.

На Северна Точка най-малкият, най-мърлявият и най-неприветлив от всички градове е Хелхейвън, който полага отчаяни усилия да оправдае името си 1 1 комбинация от английските думи hell (ад, пъкъл) и haven (рай, небеса) — Бел.пр. , а единственото заведение в Хелхейвън, в което могат да се съберат повече от трийсет души наведнъж, е комплексът на Чака.

Целият комплекс се върти около таверната, в която се предлагат екзотични коктейли от хиляди светове, но в зависимост от това на кое ниво и в коя стая се намирате в този невероятен лабиринт от нива и стаи, можете да влезете в пушалня на опиум, публичен дом, обменно бюро или антикварен магазин на карти на световете.

Но социалният и финансов център на Хелхейвън се помещава в бара на Чака. Мъже и жени с всякакво минало и от всякакъв цвят — включително цветове непознати на Земята — се събират, преговарят и от време на време се бият; търговци, говорещи на десетки хиляди диалекти, наминават тук и сключват сделки, служейки си повече със знаци и гримаси, отколкото с думи; старци на края на житейския си път прекарват тук последните си печално кратки години, надлъгвайки се за Хипнозвяра и другите чудовища от бързо разрастващата се космическа митология; тук, в този странно миришещ и зле осветен пазар, човек може да купи всичко, което има някаква стойност — от злато до човешка плът.

И точно от тук — бара на Чака — ще започнем нашия разказ, тъй като повече от четири хилядолетия след като човек бе напуснал родната планета, именно оттук Никобар Лейн подхвана своето странно и маниакално преследване на Гълтача на души.

В заведението на Чака гъмжеше от хора.

На самия бар седяха трима търсачи на съкровища от Рахвад, чийто синкави кожи блестяха по абсолютно неприсъщ за коя да е друга човешка раса начин; двама търговци, безукорно облечени с припечеленото от последната им сделка, се гушеха край малка масичка близо до вратата, където осветлението щеше да разкрие великолепието на облеклото им още по-добре; петима представители на хуманоидната раса от Даби, разпознавани по широко разположените си котешки очи и практически липсващите уши, играеха джабоб — разновидност на блек-джека, даваща на крупието шанс за печалба 52:48. Две проститутки дошли да отморят на чаша бира от другата част на комплекса, хвърляха смразяващи погледи на всеки, който се осмелеше да погледне в тяхна посока. Мъже с пари и такива без грош, някои покрити с люспи и други с козина, трети забогатели преди часове и четвърти обеднели преди секунди — всички те се тъпчеха при Чака.

Сред тази възбудена тълпа от хора и полухора пристъпваше Ектор Елсуърт — достолепен, започващ да оплешивява мъж с огромни габарити и зловещ сивкав оттенък на загрубялата си кожа. Изглеждаше преуспял, та макар и по суровите стандарти на търговските поселища. Жълтеникавите му очи огледаха залата за миг, след което той се отправи към бара. Барманът му посочи един самотник, седнал край малка масичка в най-отдалечения и най-тъмен от всички странно подредени ъгли на заведението. Елсуърт кимна за да поблагодари и се насочи към мъжа.