Майк Резник - Космическият ловец (Гълтачът на души)

Планираше да излети след пет дни, което щеше да му даде време да си набави екипаж, да окомплектова кораба и да опита още веднъж от всички удоволствия, които Чака предлагаше — алкохолни и други…

Смешливците се кискаха, виеха и дюдюкаха по целия път до Какаб Касту IV — гигантския товарен център, през който минаваше по-голямата част от търговията в тази част на Галактиката. Животните приличаха на червеи, бяха дълги средно по четири метра и притежаваха парализираща отрова. Лейн не знаеше защо не бяха класифицирани като отровни змии. Те не разбираха, че от даден момент нататък са мъртви. Ако бъдеха застреляни с лазер или поразени с токсичен газ, те се държаха като обикновените мъртви животни. Но ако някое от тях умреше от ултразвуково оръжие, това стартираше някаква вибрация на вегетативната нервна система на животното и трупът започваше неудържимо и маниакално да се смее в продължение на месеци, а често и години след официалната смърт на смешливеца. Това бе дало и името на животните и обясняваше облекчението на Лейн, след като ги разтовари от „Смъртоносен“. Той инструктира службата на космодрума да транспортира останалите му ловни трофеи до сърдитите му клиенти, остави Муфти щастливо да бърбори на себе си, увиснал на тавана на хотелската си стая, и излезе да вечеря.

Остана на космодрума в продължение на четири дни, изчаквайки да пристигнат всички парични преводи за убитите по време на последната експедиция животни, след което се захвана с приготовленията за лова на гмурците в системата Пинайпс. Задържа същия екипаж и добави към него амфибия, защото гмурците прекарваха много време под онова, което на Пинайпс минаваше за вода, така че вероятно щеше да му бъде необходима помощ да ги проследи. Амфибиите не бяха евтини — дори само намирането на същество, което да оцелее след космическия полет и да може да улавя и проследява различните миризми на десетки метри дълбочина във вода и други течности беше трудно без дори да се говори да неговото опитомяване и обучение, но той знаеше къде да търси и колко да даде, така че не след дълго си бе избрал първокласен екземпляр.

Полетът до Пинайпс бе дълъг и изглеждаше направо безкраен. Известно време се колеба дали да не влезе в камерата за хипносън за четиридесет-петдесет дни, но накрая надделя решението да не оставя дабийците и Муфти без надзор. Те хвърляха отвреме-навреме лакоми погледи към амфибията, а той бе дал прекалено много пари за проклетото същество, за да рискува да го изгуби още преди ловът да е започнал. Затова остана буден и яде, спа, чете, слуша и тича на място, заедно с още хиляди други дребни ритуали, които си бе създал в течение на четвърт столетие игра на бързане и чакане. Когато скуката започнеше да става непоносима, обличаше скафандъра и обикаляше отвън по корпуса на „Смъртоносен“ или висеше в пространството на въже, привързано за кораба.

Всъщност той беше точно навън в деня, когато зърна предупредителния буй — огромен червен фар, изведен на орбита на около половин милиард километра извън Пинайпс. Лейн влезе незабавно в кораба си и отиде пред пулта за свръзка. Малко по-късно, неуспял да засече никакви сигнали за помощ на нито една от честотите, той включи своя предавател.

— Тук е „Смъртоносен“, на петдесет и три стандартни галактически дни път от Какаб Касту IV, в посока към Пинайпс II с командир Никобар Лейн. Какъв е проблемът?

След пауза, продължила към пет минути, през шум и пращене се дочу отговора:

— Чуваме те, „Смъртоносен“. Пинайпс е затворена след откриването на черна дупка на мястото на едната компонента в системата на двойната звезда. Целият трафик за Пинайпс най-настойчиво се умолява да се завърне по изходните си бази.

— По дяволите — промърмори Лейн. — Нямат ли свършване! — Той включи черната дупка с базата данни на звездния атлас и поиска от компютъра да му изчисли курс до Пинайпс II, който да минимизира опасността от мощното й гравитационно поле. Компютърът предложи три курса: единият бе прекалено опасен, но другите два като че ли заобикаляха черната дупка на безопасно разстояние.

— Обажда се „Смъртоносен“ — каза той в микрофона. — Продължавам към Пинайпс II на лов за гмурци, за което имам необходимия валиден лиценз. Очаквам, че ще остана там към два стандартни месеца, след което отново ще се свържа с вас.

Той прекъсна радиовръзката и зареди избрания курс в навигационния компютър. Започваше да му дотяга от черни дупки, на каквито се натъкваше все по-често. Първоначално бяха само теоретическа находка, после се превърнаха в рядък природен феномен, за да се стигне до днешния ден, когато се смяташе, че само в Галактиката има над 100 000 черни дупки и буквално милиарди милиарди във вселената. Това бяха труповете на колапсирали звезди — огромни гиганти, притежаващи толкова мощни гравитационни полета, че свиването им не спираше на фазата на неутронна звезда, а продължаваше до степен, когато всички закони на нормалната вселена престанеха да бъдат валидни. Дори светлината не можеше да се изтръгне от черната дупка и тя можеше да погълне планети милиони пъти по-големи по размер от нея самата. Теорията твърдеше, че ако бе възможно някой да оцелее под хоризонта на събитията — границата, след която светлината вече не можеше да напусне дупката — времето и пространството напълно ще загубят познатия смисъл. Някои теоретици приемаха съществуването и на бели дупки — обекти, свързани по някакъв начин с черните дупки, които изхвърляха цялата погълната звездна материя, давайки начало на следващ цикъл на образуване на звезди — но до момента не бе открита нито една такава и това теоретично допускане бързо изпадаше в забвение.