Майк Резник - Космическият ловец (Гълтачът на души)

Когато пристигна, той изобщо не забеляза дупката, което не беше изненадващо. Датчиците му я забелязваха: свръхмощно гравитационно поле, из което обикаляха малки количества междузвезден газ.

— Все още не можем никой да засечем, „Смъртоносен“ — обади се познатият му глас. — Сигурни ли сте, че не преследвате фантомно ехо?

— Кога за последен път сте чували за нещо, което може да предизвика подобен отразен сигнал в празно пространство? — ехидно се осведоми Лейн. — Освен това, сега той се насочва точно към черната дупка. Ще ви предам координатите му и се надявам, че най-после ще ме оставите на мира.

— Получихме координатите — осведоми го гласът след пет минути, — и изчислихме курса му, приемайки, че може би той все пак съществува. Но телескопите ни продължават да не намират нищо там.

— Тогава си купете нови — сряза ги Лейн, — защото точно в този миг той е на около един милион километра от дупката.

Чуждият кораб обаче сякаш изобщо не схващаше, че по този курс ще се сблъска с — или по-точно, поправи се Лейн, ще бъде всмукан от — черната дупка. Не че това вече имаше някакво значение. На това разстояние дори самият Пинайпс не би могъл да се измъкне от захвата.

И тогава се случи нещо странно. Макар чуждоземният кораб да се приближаваше все повече и повече към хоризонта на събитията, скоростта му вместо да се увеличава, оставаше постоянна. И когато се озова на може би петстотин километра от черната дупка, корабът изви настрани и избягна дупката.

— Вие, момчета, сте в грешка — каза Лейн, включвайки предавателя. — Това нещо тук не може да бъде черна дупка.

— Защо да не може? — попита гласът след няколко минути.

— Защото онзи току-що се измъкна от полето й — и им обясни най-подробно какво се бе случило.

— Там определено има дупка — настоя гласът. — При това регистрирана, описана и най-подробно научно изследвана. Така че, понеже нашите уреди тук не засякоха нищо, принудени сме да заключим, че вашите сензори не са в ред.

Лейн прекъсна контакта, слезе в товарния отсек, избра малка космическа сонда и закрепи фар с продължително действие към нея. После я изстреля в посока на черната дупка. Уредите му проследиха полета й, докато приближаваше към дупката, а той самият визуално контролираше блясъкът на фара върху екрана. Тя изчезна в мига, когато пресече хоризонта на събитията и контролният пулт също престана да регистрира съществуването й.

Което означаваше, че черната дупка съществуваше.

А също означаваше, че корабът на чуждоземците току-що бе нарушил всички физически закони, които му бяха известни.

Включи предавателя пак.

— Има ли нещо, което може да се противопостави на гравитационното поле на една черна дупка?

— Не — дойде отговорът. — Дори светлината не може да се изплъзне от нея.

— Нямах предвид това — уточни Лейн. — Питах съществува ли нещо, което да се противопостави на гравитационното притегляне на една черна дупка, преди да бъде погълнато от нея?

— Това не може да бъде твърдо тяло — бе отговорът. — Може би рентгенови лъчи или някаква друг вид излъчване, макар да се съмнявам. Но нищо друго.

— И кое от тези неща не би било регистрирано на вашите екрани? — попита Лейн.

— Със сигурност щяхме да уловим рентгенови лъчи. Мо може и да изпуснем някои по-екзотични форми на енергията от това разстояние, особено ако са частично или изцяло в инфрачервената част на спектъра.

— Знаете ли за съществуването на кораб изграден изцяло от лъчиста форма на енергията? — продължи да пита Лейн.

— Не. На ваше място бих прегледал системите на кораба ви за възможна неизправност.

— Всичко работи както трябва — възрази Лейн. — Преди малко изстрелях сонда към дупката и я проследих във всеки сантиметър от пътя й.

— Тогава, „Смъртоносен“, не можем да предложим нищо друго.

— Аз обаче мога да предположа — каза Лейн. — Според мен, току-що се натъкнах на Хипнозвяра.

— Ох, дявол да го вземе — въздъхна гласът. — Още един побъркан. Слушайте ме, „Смъртоносен“… не смейте да разпространявате всякакви налудничави слухове, че сте забелязали проклетото създание в онзи район. Последното, от което имаме нужда сега е десет хиляди идиоти ловци, падащи в черната дупка.

— Няма проблем — спокойно отбеляза Лейн. — Не се интересувам от Хипнозвяра, ако това е бил той. Дошъл съм тук на лов за гмурци и след като това… каквото и да е било, ми се махна от главата, смятам да се захвана именно с тях.

Петнайсет часа по-късно той крачеше по дъното на мрачния океан, покриващ повърхността на Пинайпс II, хванал в едната си ръка приемника на сигналите от амфибията, а в другата стиснал парализиращата пушка. Беше отпратил спомена за отминалото приключение някъде в подсъзнанието си в онова място, запазено за несъществените дреболии, които излизаха на бял свят само, когато се надлъгваше с ловджийски истории с някого в бара на Чака.