Майк Резник - Прераждането на убиеца

— Тук ли обучи и предишния клонинг?

— Не. Фирмата на Динисен купи това място само преди година.

Двамата стигнаха бунгалото на Найтхоук и вратата се плъзна меко встрани, след като ги идентифицира. Киношита незабавно се отправи към кухнята.

— Какво ще искаш?

— Вода или кафе — отвърна Найтхоук.

— Имаме бира и уиски.

— Не пия алкохол по време на работа. Освен това сега не знам как ще го понесе тялото ми. Предпочитам да не рискувам, докато не овладея напълно рефлексите си.

— Но това е твоето собствено тяло, как би могъл да не знаеш?

— Досега не съм пробвал спиртни напитки. Когато преди бях на тази възраст, сигурно бих погълнал цял плувен басейн. Но вече имам чувството, че това ще се отрази неблагоприятно върху баланса на тялото ми.

Киношита кимна в знак на съгласие.

— Започвам да разбирам как си доживял до тази преклонна за един наемен убиец възраст — каза той. — Очевидно си много предпазлив човек, мислиш за всяка подробност.

— Не е достатъчно само да си добър с оръжието, за да си наемник или ловец на глави. За тая работа се иска много повече — отговори Найтхоук, докато Киношита нареждаше на компютъра в кухнята да им достави две големи чаши вода с лед. — Особено пък ако действаш извън Границата. Та като стана дума за това, се сещам да те питам кога Динисен ще пристигне тук?

— Всеки момент. Каза, че ще дойде по-късно сутринта.

— Добре тогава.

— Нещо не е наред ли? — попита Киношита, подавайки му чашата.

— Възможно е и това да стане.

— И какво е то?

— Изобщо не хванах вяра на неговата зле скалъпена история — отговори Найтхоук. — Затова има още много неща, за които искам да го питам. — Той изпи на една глътка половината чаша, после отново се обърна към Киношита. — Освен ако ти нямаш желание да ми отговориш на въпросите.

— А, не, не и аз — гласеше отговорът. — Моята задача е само да те тренирам. А това — добави той — е твърде нелепо занимание. Ти вече си два пъти по-добър от мен, пък и познаваш тялото си много по-отблизо.

— И предишния клонинг ли го тренира ти?

— Аха… Но той беше бебе в тялото на мъж. Налагаше се да го уча как се стреля, как да пръсне черепа на някого, на всичко… — Киношита изгледа Найтхоук с видимо възхищение. — А теб няма на какво да те науча.

— Сигурно грешиш — отговори Найтхоук. — Оттатък има компютър, а тая техника доста се е променила през последния век. Вече не знам дори как да го стартирам.

— За какво ти е компютър?

— Искам досието на Перфектния убиец. Сигурно е засекретено, но ти работиш за тая фирма и все трябва да знаеш как да се добереш до него.

— Защо ти е? — намръщи се Киношита.

— Същата тази организация само преди две години е изпратила клонинг на секретна мисия и доколкото ми е известно, той си е свършил работата. Въпреки това никой от хората на Динисен не си е мръднал пръста да го спаси. Нямам намерение и аз да попадна в подобно положение. Ако разбера, че не заслужават доверието ми — а съм убеден, че точно така ще се окаже, тогава изобщо няма да стигна дотам да завися от тяхната помощ. Затова искам да науча и най-малките подробности за предишния клонинг — каква е била задачата му, къде и как я е изпълнил, кой го е убил и защо.

— Съмнявам се, че ще мога да ти доставя цялата тази информация — отговори Киношита. — Затова пък ще ми е любопитно да надникна в собственото си досие. Проблемът е, че откакто първият клонинг замина към Границата, ние вече не получавахме никакви данни за него.

— Все пак и наличната информация е някаква сламка, за която да се заловя — каза Найтхоук. — Готов ли си да си навлечеш неприятности, ако ми помогнеш да се добера до нея?

— Много се съмнявам, че ще научиш нещо съществено — продължи Киношита, отправяйки се към съседната стая. — Освен това, ако работата стане напечена, предпочитам да се разправям с Динисен вместо с теб.

Киношита отвори досието и остави Найтхоук сам, докато не се появи Динисен.

Найтхоук вдигна очи от екрана на компютъра, когато Динисен влезе в бунгалото. Той изключи програмата, после прекоси излъчващия топлина килим, изтъкан от екзотични извънземни нишки. Накрая се настани удобно в креслото, приемащо формата на тялото, което се носеше на няколко сантиметра над пода. Не след дълго Динисен и Киношита също дойдоха в малкото уютно помещение. Динисен седна срещу Найтхоук, а Киношита остана прав.

— Е, как върви подготовката? — попита адвокатът.

— Още няколко седмици и ще съм напълно готов.