Майк Резник - Прераждането на убиеца

— Толкова дълго?

— Искам да съм съвсем сигурен, че ще мога да опазя вашата инвестиция.

— Моята инвестиция?!

— Става дума за мен.

— Мисля вече стана дума, че не разполагаме с никакво излишно време.

— Не по-малко важно е и моето оцеляване — твърдо каза Найтхоук. — Времето е нещо второстепенно.

Динисен се обърна към Киношита.

— Той наистина ли има нужда от още две седмици подготовка?

— Не той ще прецени това — прекъсна го Найтхоук.

— Вашият предшественик беше несравнимо по-приятен човек — рече Динисен, без да прикрива раздразнението си.

— Сигурно затова вече е мъртъв.

— Не ми харесва държането ви, господин Найтхоук.

— Няма начин да бъда по-мил, господин Динисен. Отказвам да тръгна накъдето и да било, докато не съм напълно готов.

— Докладваха ми, че вчера сте пратили в болница и тримата си спаринг партньори. Какво повече искате от това? Не можете ли да се въздържате и да понамалите силата на вашите удари?

— Но той наистина съзнателно отслабва ударите си — намеси се Киношита. — Това е единствената причина, поради която те все още са живи.

Динисен задържа задълго очи върху Найтхоук, после сви рамене.

— Добре тогава — каза накрая. — Имате още две седмици. — После си пое дълбоко въздух, бавно го изпусна и направи последен опит да се държи любезно. — Харесва ли ви обстановката тук?

— Всичко е наред — кимна Найтхоук. — Селамунди ми се вижда доста приятен свят.

— При това е само на две слънчеви системи от Делурос, което е доста удобно — отбеляза Динисен. После се наведе напред. — Имате ли нужда от още нещо — някакво ново оръжие, защитно облекло или каквото и да е друго?

— Да, наистина имам нужда от още нещо.

— Само кажете какво.

— Отговори.

— Моля?!

— Задачата, която се каните да ми възложите, намирисва доста подозрително.

— Уверявам ви…

— Спестете ми вашите увъртания — прекъсна го Найтхоук. — Трябва ми истината.

— Казах ви всичко, което е необходимо да знаете.

— Дори не сте започнали да ми казвате онова, за което трябва да съм известен. А аз нямам намерение да рискувам живота си, докато не зная защо го правя.

— Щом като настоявате, ще повторя всичко отново — рече раздразнено Динисен. Той извади миниатюрен холопрожектор с размер на писалка и възпроизведе в средата на помещението образа на крехка русокоса жена. — Касандра Хил, дъщерята на Касиус Хил, губернатор на Перикъл V, беше отвлечена от бунтовник на име Калид. — Образът на жената се смени от холография на мъж със сурова красота в началото на трийсетте. — Вече ви осигурих по дузина холографии на всеки от тях и ви уведомих, че вероятното им местоположение е някъде по Вътрешната граница. Ще имате на разположение достатъчно пари, за да се измъкнете от всяко затруднено положение. При това ви осигуряваме собствен кораб. Ито ще е неотклонно край вас, докато не се приспособите към условията на новия век. Какво повече ви трябва?

— Много повече — натърти Найтхоук. — За начало искам да разбера защо избрахте точно мен.

— Вие сте най-добрият — отвърна Динисен. — Или поне някога сте били .

— Но не чак толкова, че да надмина възможностите на губернатора на Перикъл V. Той има на разположение цяла флота и ресурсите на планетата. Нищо не му пречи да обяви награда, която да привлече хиляди ловци на глави. Накрая просто ще трябва да плати на един от тях — Найтхоук замълча. — Въпреки това някой вече е дал много повече пари за моето създаване, отколкото би струвало спасяването на момичето. Искам да знам защо.

— Спасяването на Касандра Хил е само част от вашата мисия — отговори леко смутен Динисен. После се поколеба. — Другата част е да убиете Ибн бен Калид.

— Значи именно неговата глава е оценена за милиони, а не живота на момичето — заключи Найтхоук саркастично. — Тогава предайте моите съболезнования на покрусения баща.

— Той наистина е покрусен от мъка — увери го Динисен.

— Не се и съмнявам — каза Найтхоук. — Ами ако се окаже, че единственият начин да го убия е да пожертвам и нея?

Динисен въздъхна.

— Тогава убийте и двамата.

— Очевидно тоя политик много държи на дъщеря си — засмя се Найтхоук. — Колко успокояващо е да разбереш, че за един век нищо не се е променило — той направи пауза. — За бога, ако бях на нейно място, без колебание бих предпочел Ибн бен Калид пред Касиус Хил. А може би тя изобщо не е била отвличана?

— Уверявам ви, че нашият клиент би дал всичко да види отново дъщеря си цяла и невредима. Това обаче е идеалният случай.