Майк Резник - Прераждането на убиеца

— Той е най-бързият и точен стрелец, когото някога съм срещал. Еднакво добър е с всички видове оръжие — отговори Киношита. — Трябва да добавя обаче, че той самият е много разочарован от резултатите. Няма спор, наистина е Перфектния убиец.

— Това означава, че е изключително способен унищожител.

— А вие сте изключително способен адвокат — допълни Найтхоук. — Каква ирония, не намирате ли?

— Не ви разбирам.

— Вие отървавате виновните от правосъдието, а на мен ми плащат да възстановявам правдата по света.

— Усетих, че ме намразихте още от пръв поглед — въздъхна Динисен. — Защо? С какво успях толкова да ви засегна през тези четири дни от вашия живот?

— Мен ли? С нищо.

— Тогава защо? — настоя адвокатът.

— Изпратили сте на сигурна смърт моя предшественик, без да го предупредите какво го чака.

— Глупости! Той беше наясно какво трябва да направи.

— Разбира се, знаел е кого трябва да убие. Но изобщо не е имал представа как да се справи с живота, а вие не сте му дали възможност да научи това. Вашите правила важат само за Олигархията, където гъмжи от адвокати, закони и безчет средства за социална защита. Но отвъд Границата смъртта дебне отвсякъде. Мисля, че вие прекрасно го знаете. Освен това мога да се обзаложа, че сте били готови да го унищожите, ако все пак успее да се върне жив.

— Да го унищожим ли? За бога! Та ние се канехме да му осигурим нов договор! Той беше твърде изгодна инвестиция.

— Е, аз пък съм човешко същество, а не инвестиция — каза Найтхоук. — Как мислите, дали и мен ще успеете да продадете отново, когато приключа с тази задача?

— „Хъбс, Уилкинсън, Рейт и Химинес“ ще са щастливи отново да посредничат при някоя подобна сделка — отвърна Динисен. — Подозирам обаче, че прекалено държите на своята независимост и се съмнявам да имаме друг шанс за делови отношения.

— Бъдете сигурен в това!

— Имате ли още някакви въпроси към мен преди да замина? — попита Динисен.

— Само един — отговори Найтхоук. — Споменахте, че ще разполагам със свой кораб.

— Точно така — откликна адвокатът. — Господин Киношита ще ви помага, докато се научите да го управлявате сам.

— Къде е корабът?

— Ще пристигне тази вечер или най-късно утре сутринта.

— Добре. Щом излетим, ще ви уведомя за посоката, която сме поели.

— Вашата дестинация ще бъде Айнисфрий II — каза Динисен.

— Може и така да е — отговори Найтхоук. Двамата мъже го изгледаха въпросително. — По-напред обаче искам да довърша една друга работа. Няма да отнеме много време.

— Недовършена работа ли? След сто и девет години?!

Найтхоук загаси угарката от пурата си и запали нова, оставяйки въпроса да виси във въздуха без отговор.

— Сигурен ли си, че искаш да дойдеш с мен? — попита Найтхоук, изучавайки внимателно космодрума, докато корабът им плавно се приземяваше.

— Мисля, че имам достатъчно основание да настоявам за това — отвърна Ито Киношита.

— Но аз почти не те познавам.

— Нека тогава го кажа другояче — продължи с усмивка Киношита. — Да речем, че съм тясно свързан с клана на Джеферсън Найтхоук. — Той замълча. — Аз съм твой ревностен почитател, освен това ти бях инструктор и при предишното прераждане.

— В такъв случай си наясно защо съм създаден.

— Не е нужно да си особено прозорлив, за да се досетиш.

— Добре, да тръгваме тогава.

Двамата напуснаха кораба и се прехвърлиха на една от совалките, която ги отведе до основния терминал на космодрума. Когато слязоха, Найтхоук се отправи към един от свободните пропускателни пунктове, а Киношита се залута да търси друг.

— Име — раздаде се компютърен глас, докато скенерът проучваше ретината, зъбите и скелетната структура на Найтхоук.

— Джеферсън Найтхоук.

— Паспорт.

Найтхоук приплъзна титановия диск върху плота на гишето.

— Цел на посещението.

— Туризъм.

— Има още един Джеферсън Найтхоук с напълно идентична ретинограма и, с изключение на белега върху палеца, съвсем същите пръстови отпечатъци. Той е посетил системата Солио преди две години, но е бил с шестнайсет години по-млад от вас.

— Това не ме интересува — отвърна Найтхоук.

— Според моята програма е статистически невъзможно да има двама души с напълно еднакви ретинограми и отпечатъци от пръсти — отговори машината.

— Онзи Джеферсън Найтхоук още ли е тук?

— Той е починал на Солио II.

— В такъв случай това не е възможно да съм аз, нали така?

— Никога не е правено подобно заключение — продължи компютърът. — Въпреки това приликата между вас е поразителна.