Майк Резник - Прераждането на убиеца

— И какво бих могъл да направя в този случай — сви рамене Найтхоук, оглеждайки ресторанта. Накрая втренченият му поглед спря върху един униформен мъж, който седеше с още двама офицери зад най-отдалечената маса в ъгъла. — Това ще да е той.

— Та ти не си го виждал преди, как може да си сигурен — възпря го Киношита.

— Той трябва да е офицерът с най-висок чин в заведението — каза Найтхоук. — Седни на някоя маса между неговата и вратата на ресторанта и го дръж под око.

— Нищо не разбирам.

— Това е най-влиятелният човек на Солио II — обясни Найтхоук. — Повярвай ми, едва ли е останал само с двама телохранители. Ето защо убивай всеки, който посегне да извади оръжие.

— Ама… — започна Киношита, но Найтхоук вече крачеше спокойно през заведението. Спря до масата на униформените мъже.

— Имате ли нещо против да се присъединя към вас? — попита и се разположи на стола още преди да е получил отговор.

— Познаваме ли се? — попита единият от офицерите, докато го разглеждаше напрегнато.

— Зависи — отвърна Найтхоук. — Вие ли сте Джеймс Ернандес?

Мъжът кимна с глава:

— Очевидно сте по-осведомен от мен.

— Както виждам, все още сте полковник. Не сте напреднали особено за последните две години.

Ернандес продължи да наблюдава втренчено Найтхоук.

— Значи сме се срещали преди две години, така ли?

— Може и така да се каже. — Найтхоук се протегна напред през масата. — Я ме разгледайте по-внимателно, полковник Ернандес.

— Найтхоук! — извика Ернандес след минута напрегнато мълчание. После рязко се обърна към своите телохранители. — Оставете ни сами за малко.

— Но, полковник… — възпротиви се единият.

— Спокойно, върви — успокои го Ернандес.

Двамата офицери станаха с видимо нежелание и се преместиха на съседната маса.

Ернандес се обърна към Найтхоук и запали една циниянска пура.

— Сега си много по-стар — отбеляза той. — Одобрявам това. — После направи пауза. — Предполагам, че твоите приятели от Делурос са те пратили за парите.

— Действам по своя воля, а не по чужда заповед — поклати глава Найтхоук.

— Така ли? — рече Ернандес. — Добре тогава, значи мога да те наема, Джеферсън Найтхоук.

— По същия начин, както си наел и моя предшественик ли?

— Той беше едно голобрадо момче, представящо се за Перфектния убиец — отвърна презрително Ернандес. — Ти си нещо друго, ти си истински. Или поне така изглежда. — Той се усмихна. — Двамата можем да се спогодим.

— За какво — да натръшкам хората по цялата планета ли? — отвърна на усмивката му Найтхоук.

— Като начало ще започнем с трима-четирима, които напоследък ми създават проблеми.

— Как?! Само трима-четирима ли?

— Чак толкова ли застрашен ти се виждам?

— Очаквах досега да си станал поне генерал. Очевидно има повече от трима-четирима неприятели, които стоят по пътя към желаната цел.

— Успях да настаня в губернаторското кресло една податлива на влияние и мекушава марионетка — отговори Ернандес. — Предпочитам той да присъства в новините и в него да се прицелват наемниците. За мен е достатъчно да му дърпам конците — полковникът се озъби в усмивка. — Затова не съм нито губернатор, нито генерал.

— Много разумно решение.

— И така — продължи Ернандес, — ще се спогодим ли някак?

— Всъщност аз точно за това съм тук — отговори Найтхоук.

Ернандес смръщи вежди.

— Вече казах — ако онези са те пратили за остатъка от сумата…

— Не са.

— Тогава защо си дошъл?

— Поразмислете, полковник Ернандес. Спомнете си какво направихте с моя предшественик.

— Убих го — отвърна Ернандес. — Но ти сигурно знаеш, че се опита да премахне мен . — Той замълча за миг и добави невярващо: — Само не казвай, че нещо те свързва с един клонинг, който никога не си виждал и който беше убит две години преди да си създаден!

Найтхоук втренчи студен поглед в очите на Ернандес.

— Ти не си убил просто баща ми, брат ми или пък моя син — проговори най-накрая той. — Унищожил си някого, който ми е много по-близък от тях. Убил си мен самия . Вярно, бил е много по-млад и неопитен вариант на сегашния ми образ, но това няма никакво значение. — Той продължи да гледа втренчено полковника. — Дори не си предполагал, че ще оцелея след възложената ми мисия. Използвал си ме, а когато съм се опълчил срещу теб, си ме убил най-хладнокръвно.

— Не и теб — възропта Ернандес. — Убих едно твое копие, което ти дори не си виждал!

— Това е бил Джеферсън Найтхоук, а аз винаги се засягам лично, когато някой убие Джеферсън Найтхоук!