Майк Резник - Прераждането на убиеца

— Добре тогава, обещавам, че няма да убивам нито теб, нито онова ужасяващо чудовище, от което са те клонирали.

— Нищо не разбираш — продължи Найтхоук. — Не съм дошъл, за да изтръгна някакви обещания от теб. Тук съм, за да те накарам да си платиш за стореното. А има само един начин, по който може да се изкупи убийството на Джеферсън Найтхоук.

Ернандес бързо огледа заведението.

— В такъв случай няма да излезеш жив оттук.

— Ти също няма да оцелееш, за да разбереш дали съм излязъл жив или не.

— Виж, двамата с теб можем все още да се споразумеем — продължи с равен глас Ернандес, докато малките му очички търсеха трескаво охраната, пръсната по масите. — Твоите шефове твърдят, че им дължа още няколко милиона кредита. Ела с мен до моя кабинет и ще уредим нещо.

— Вече ти казах — тук съм по собствена воля.

— В такъв случай ще преговарям с теб .

— Не ми трябват парите ти — твърдо отсече Найтхоук.

— Тогава защо изобщо разговаряме, а не ме застреля още с влизането?

— Исках да знаеш защо го правя. Не желаех в последната секунда от живота си да се заблуждаваш, че това е някаква грешка или пък трагична случайност. Правя го, за да отмъстя за предателството към Джеферсън Найтхоук и подлото му убийство. — Той замълча, после добави с категоричен тон: — Е, сега вече знаеш.

Найтхоук се изправи и с едно единствено плавно движение извади лазерния пистолет. Оръжието избръмча тихо и между очите на Ернандес с цвъртене се появи дупка с обгорели краища, заобиколена от кървава пяна. Военният се отърколи на пода. Някаква жена започна да пищи пронизително. Без да прекъсва движението на ръката си, Найтхоук се извърна и уби двамата телохранители на съседната маса. Киношита гледаше като окаменял. Перфектния убиец все повече приличаше на спокоен залив сред надигащото се море от истерия и ужас. Той отдели още трима мъже от тълпата и ги унищожи в същия миг. После огледа изпитателно ресторанта и като не забеляза още някой кандидат герой, грабна Киношита под мишница и го помъкна към вратата. Щом се озоваха навън, той се обърна и стопи бравата с лазерния си пистолет, запечатвайки по този начин клиентите и обслужващия персонал вътре в помещението.

— Напълно отговаряш на най-страшните описания за теб — промълви Киношита, докато пресичаха улицата и завиваха зад ъгъла. Той поспря и загледа възхитено Найтхоук. — Досега не бях виждал подобно нещо!

— Не спирай! Сигурно ресторантът има заден вход и е въпрос на секунди някой да се досети за това.

— Какво ще правим по-нататък?

— Връщаме се обратно на космодрума — отговори Найтхоук и ускори крачка като видя една спряла свободна совалка. — А, между другото, искам да ти благодаря, че ми пазеше гърба — добави саркастично той.

— Дори не видях някой да посяга за оръжие — защити се Киношита.

— Ако чакаш, докато някой извади оръжие, вече ще си мъртъв. Един толкова влиятелен човек като Ернандес наема само най-добрите.

— Значи в ресторанта е имало и цивилна охрана. Как успя да ги разпознаеш?

— Не съм ги разпознал.

— Ама…

— Тия, които седяха кротко без да шукнат на местата си, приех за мирни граждани. Който обаче се опита да бръкне за оръжие, мина на страната на врага.

— Ами ако просто са искали да извадят портфейлите си? — продължаваше Киношита, докато наближаваха совалката.

— В такъв случай бих казал, че са избрали много лош момент — отвърна Найтхоук.

Вратите на совалката се отвориха.

— Нима искаш да кажеш… — ахна Киношита.

— Млъквай вече — прекъсна го Найтхоук. Киношита го погледна недоумяващо. — Нито му е мястото, нито времето за такива спорове.

Киношита замълча, но въображението му продължаваше да рисува всевъзможни картини, коя от коя по-ужасяваща. За негова огромна почуда стигнаха до космодрума без никакви инциденти и скоро се носеха със светлинна скорост извън системата Солио.

Инструкторът си наля едно питие, гледа дълго време своя спокоен и безгрижен спътник и за първи път си даде сметка с кого всъщност си има работа. Случилото се бе за Найтхоук съвсем обикновена задача, която не можеше да го развълнува, нито пък представляваше кой знае какъв повод за тържествуване.

Просто бизнес .

Внезапно Киношита почувства огромно облекчение, че не е сред враговете на Перфектния убиец.

Найтхоук се беше разположил пред пулта за управление на кораба, посръбваше напитка от плодове, резултат на генното инженерство, и следеше изображението върху монитора. Най-накрая отклони поглед към Киношита.