Юнас Юнасон: Убиеца Андерш и неговите приятели

– Жаден съм – каза той. – Днес ще получа парична доставка, но още не е пристигнала и няма с какво да си купя бира. Или храна. Може ли да взема назаем двеста крони от касата?

Това беше и не беше въпрос. Убиеца Андерш очакваше в ръката му веднага да се появят две стотачки.

Но ето че свещеничката пристъпи напред.

– Добър ден – каза тя. – Казвам се Йохана Шеландер, бивш викарий, а понастоящем просто свещеник в най-общ смисъл.

– Свещениците дрънкат само простотии – каза Убиеца Андерш, без дори да я погледне.

Разговорите никога нямаше да бъдат силната му страна. Той се обърна към рецепциониста и попита:

– Ще получа ли пари, или?

– Аз обаче не мога да се съглася с това, което казахте – намеси се Йохана Шеландер. – Естествено, дори в нашия занаят се срещат ненадеждни хора. За съжаление, аз съм една от тях. Бих се радвала да обсъдя този въпрос с господин... Убиеца Андерш. Може би някой друг път? Сега по-важен е пликът с пет хиляди крони, който преди малко бе оставен на рецепцията от един граф.

– Пет хиляди? – попита Убиеца Андерш. – Трябва да са десет! Какво си направила с останалите, свещеничко скапана?

Убиеца, все още сънен и измъчван от махмурлук, зяпна ядосано Йохана Шеландер. Пер Першон, който не искаше на рецепцията му да бъде извършено убийство на свещенослужител, добави бързо и притеснено, че по думите на Графа плащането е частично, защото работата е свършена едва наполовина. Рецепционистът и свещеничката до него били невинни пратеници и той се надявал, че Убиеца Андерш разбира...

Но Йохана Шеландер отново взе думата. Онова със „свещеничко скапана“ я бе засегнало.

– Засрамете се! – каза тя толкова уверено, че Убиеца Андерш за малко да я послуша.

Свещеничката продължи, като каза, че убиецът добре би трябвало да разбира, че тя и рецепционистът дори не биха си помислили да пипат парите му.

– Въпреки че живеем в оскъдица. Така си е. И като стана дума за това, ще се възползвам да попитам Убиеца Андерш дали не би могъл да ни даде назаем една от тези хубави хилядарки за ден-два? Или най-добре за седмица.

Пер Першон бе изумен. Свещеничката първо искаше да вземе от парите на Убиеца Андерш без негово знание, а после го накара едва ли не да се изчерви от срам, задето я е обвинил именно в това. А сега преговаряше с него за заем. Никакъв инстинкт за самосъхранение ли нямаше? Не разбираше ли, че така поставя не само своя, но и неговия живот в опасност? Проклето женище! Трябваше да побърза и да ѝ запуши устата, преди убиецът да го е сторил за постоянно.

Но най-напред трябваше да опита да оправи кашата, която свещеничката току-що бе забъркала. Убиеца Андерш седеше кротко на един стол, може би объркан от факта, че свещеничката, която поне в неговата реалност вероятно беше откраднала парите му, сега го моли да вземе назаем от онова, което не бе успяла да свие.

– Доколкото разбирам, Убиеца Андерш се чувства измамен с пет хиляди крони, така ли е? – попита Пер Першон, стараейки се да звучи като държавен служител.

Убиеца Андерш кимна.

– Тогава трябва да повторя и да подчертая, че нито аз, нито може би най-чудноватата свещеничка в Швеция сме взели парите. Но ако мога да направя нещо – каквото и да е, – за да облекча ситуацията, нека Убиеца Андерш не се колебае да ми каже!

„Ако мога да направя нещо...“ е едно от тези неща, които всеки човек в сферата на услугите обича да казва, без непременно да го има предвид. Толкова по-зле, че Убиеца Андерш реши да се възползва от предложението на рецепциониста.

– Да, благодаря – каза той изморено. – Намерете изчезналите пет хиляди, ако обичате. За да не ви пребия.

Пер Першон не изгаряше от желание да търси Графа, който бе заплашил да направи нещо крайно неприятно с една от най-милите части от тялото му. Дори само да го срещне отново би било достатъчно лошо. А какво оставаше да му иска пари...

Рецепционистът вече бе изпаднал в дълбоко притеснение, когато чу свещеничката да казва:

– Разбира се!

– Разбира се? – повтори рецепционистът ужасено.

– Хубаво! – каза Убиеца Андерш, който току-що бе чул „разбира се“ два пъти подред.

– Да, естествено, че ще помогнем на Убиеца Андерш – продължи свещеничката. – Ние от Къща за гости „Шоуден“ винаги сме насреща. Срещу разумна компенсация сме готови да улесним живота на всеки убиец или мародер. Господ не дели хората на такъв принцип. Или може би го прави, но да се придържаме към въпроса. Като начало, възможно ли е да узнаем малко повече за каква „работа“ става дума и в какво отношение може да бъде смятана за свършена само наполовина?