Юнас Юнасон: Убиеца Андерш и неговите приятели

Свещеничката имаше няколко предложения за това как да се решават семейни конфликти, без да се избиват зъби, но всяко нещо с времето си. Сега искаше да обобщи казаното от Убиеца Андерш, за да види дали е разбрала правилно.

Значи, последният му поръчител искал петдесет процента отстъпка, позовавайки се на това, че Убиеца Андерш е счупил една и съща ръка два пъти вместо две отделни ръце по веднъж?

Убиецът Андерш кимна. Така било, стига с „петдесет процента“ свещеничката да имала предвид половината сума.

Да, това имала предвид. И добави, че онзи граф, изглежда, бил доста докачлив. Въпреки това един свещеник и един рецепционист бяха готови да помогнат.

Тъй като рецепционистът не беше измислил какво да възрази, тя продължи:

– Срещу двайсет процента комисиона ще потърсим споменатия граф с намерението да го накараме да размисли. Но това не е нищо. Съвместната ни работа става наистина интересна чак във втората фаза !

Убиеца Андерш опита да асимилира казаното. Имаше много думи и странно процентно съотношение. Но още преди да стигне до въпроса каква би могла да бъде „втората фаза“, свещеничката го изпревари.

Във фаза две рецепционистът и свещеничката щели да менажират малкия бизнес на Убиеца Андерш. Дискретен пиар за разширяване на клиентелата, изготвяне на ценоразпис, за да не си губят времето с хора, които не могат да си платят, както и ясен етичен кодекс.

Свещеничката забеляза, че лицето на рецепциониста е станало бяло като хладилника до стената, към която се бе долепил. Видя също, че Убиеца Андерш е изгубил нишката. Реши да замълчи за малко, за да може първият да си поеме дъх, а вторият да не реши да се бие, вместо да вникне в предложението ѝ.

– Между другото, трябва да поздравя Убиеца Андерш за доброто му сърце – каза тя. – Представете си, бебето се е отървало без драскотина! Небесното царство принадлежи на децата, знаем това, то е засвидетелствано още в Евангелие от Матей, глава деветнайсет.

– Знаем ли? Матей ли? – попита Убиеца Андерш и забрави, че половин секунда по-рано беше решил да набие поне рецепциониста, дето само си мълчеше.

Свещеничката кимна набожно и се въздържа да го информира, че само няколко реда по-надолу в същото Евангелие пишеше да не убиваме, да обичаме ближния си като себе си и – във връзка с избитите зъби – да почитаме майка си, а също и баща си, като стана дума.

Зараждащият се гняв, изписан по лицето на Убиеца Андерш, взе да се уталожва. Това забеляза и Пер Першон, който най-накрая се осмели да повярва в живота отвъд (с други думи, отвъд настоящия разговор с гостенина от седма стая, който той и свещеничката най-вероятно щяха да преживеят). Рецепционистът не просто отново започна да диша, а си възвърна и говорните способности и вложи своя личен принос, като криво-ляво успя да обясни на Убиеца Андерш колко са двайсет процента от нещо. Убиецът се извини, като каза, че покрай отмятането на годините в пандиза е станал майстор в броенето, но не знаел много за процентите, освен че има около четиресет от тях в твърдия алкохол, а понякога и повече, ако е произведен в някое мазе. По време на едно от разследванията срещу него полицията бе установила, че е прокарал хапчетата си с трийсет и осем процентов купешки алкохол и седемдесетпроцентов домашен. Вярно, че невинаги можеше да се разчита на полицията, но ако в случая са били прави, то нищо чудно, че нещата се бяха развили така – при тези сто и осем процента алкохол в кръвта в добавка към хапчетата.

Вдъхновена от доброто настроение, свещеничката обеща, че оборотът на Убиеца Андерш щял да се удвои – най-малко!, – стига той да даде свобода на нея и рецепциониста да действат като негови представители.

В същото време Пер Першон доста навременно извади две бутилки бира от хладилника. Убиеца Андерш пресуши първата, начена втората и реши, че е разбрал достатъчно от това, което досега му обясняваха.

– Добре, по дяволите, значи се разбрахме.

Убиецът довърши втората бира на няколко големи глътки, оригна се, помоли за извинение и в знак на добра воля им подаде две от наличните пет хилядарки с коментара „нали казахме двайсет процента!“.

Напъха останалите три в джоба на ризата си, след което съобщи, че било време за закуско-обяд в ресторанта зад ъгъла и затова повече не можел да обсъжда бизнеса.

– Успех с Графа! – каза той от вратата, преди да изчезне.

6Подобна на бейзбол игра, популярна в Скандинавия и Германия. – Б. пр.