Юнас Юнасон: Убиеца Андерш и неговите приятели

Откъм вратата се чу звън и Графа вдигна поглед от бюрото си. Вътре влязоха двама души, които му изглеждаха познати, без да може да се сети откъде. Във всеки случай не бяха от данъчното, личеше си по якичката на жената.

– Добър ден отново, господин графе, казвам се Йохана Шеландер и съм свещеник в Шведската църква, а съвсем доскоро бях и викарий в една енория, за която няма нужда да говорим. Мъжът до мен е дългогодишният ми приятел и колега...

В този миг Йохана Шеландер осъзна, че не знае как се казва рецепционистът. Беше мил с нея на пейката в парка, малко стиснат при преговорите за цената на стаята, доста безличен по време на увещаването на Убиеца Андерш, но все пак достатъчно смел, че да дойде с нея и да измъкне петте хилядарки от ръцете на Графа, пред когото стояха в момента. Беше си казал името, когато тя се опита да измъкне от него двайсетачка за молитвата, но всичко се случи прекалено бързо.

– Дългогодишният ми приятел и колега... той също си има някакво име, разбира се, при хората това е обща тенденция...

– Пер Першон – каза Пер Першон.

– Тъкмо това казвах – продължи Йохана Шеландер. – Дойдохме тук като представители на...

– Вие не сте ли тия, на които дадох плика с петте хиляди в Къща за гости „Шоуден“?

Беше убеден, че е така. В южните части на Стокхолм едва ли имаше кой знае колко жени свещеници с мръсни яки. Поне не и двете едновременно.

– Точно така – каза свещеничката. – Бяха пет хиляди. Другите пет липсват. Нашият работодател, Юхан Андершон, ни помоли да дойдем и да ги вземем. Каза, че би било най-добре за всички, ако това стане по лесния начин. Защото алтернативата според господин Андершон е Графа да изгуби живота си по неприятен начин, а в резултат самият господин Андершон да бъде затворен за двайсет години в добавка към времето, което вече е излежал по подобни причини. Или, както пише в Писанието: „Истинската праведност носи живот, а който се стреми към злото, насочва се към смъртта си“. Притчи 11:19.

Графа се замисли. Да идват тук и да го заплашват? Направо му идеше да стисне свещеничката за яката и да ѝ спре притока на кислород. От друга страна, както тя му обясни, това би превърнало Убиеца Андерш от полезен идиот в обикновен идиот. Графа щеше да е принуден да отнеме живота на Убиеца, преди Убиеца да отнеме неговия, което пък означаваше, че любимият му трошач на крайници вече няма да е на разположение. Какво пишеше или не пишеше в Библията по въпроса, не го интересуваше ни най-малко.

– Хм – промълви той.

Свещеничката продължи да говори. Не искаше диалогът да се закучва ненужно, затова обясни какво си е мислел Убиеца Андерш, когато е счупил едната ръка на две места и е оставил другата в добро състояние. По този начин беше действал съобразно етичните принципи, които бе разработил заедно с агентите си. Въпросните агенти бяха именно самата тя и нейният добър приятел Пер Янсон.

– Пер Першон – каза Пер Першон.

Според тези принципи било недопустимо по време на работа да се остави да пострада дете, а тъкмо това е щяло да стане, ако Убиеца Андерш не бил реагирал толкова благоразумно в неочакваната ситуация. Или, както повелявал Господ според Второ летописи: „Да не бъдат убивани бащите заради децата и децата – заради бащите, а онзи, който бъде наказан със смърт, то да е поради собствения му грях“.

Графа каза, че свещеничката я бивало да дрънка. Оставало да обясни какво смята да направи по същинския въпрос, а именно че, бидейки само с една гипсирана ръка, набелязаната жертва продължаваше да си кара проклетата кола, за която не беше платил.

– Внимателно премислихме този аспект – каза свещеничката относно проблема, който едва сега се разкриваше пред нея.

– И? – попита Графа.

– Ами, предлагаме следното – каза тя в мига, в който ѝ хрумна решението. – Изплащате на Убиеца Андерш петте хиляди, които му дължите за последната поръчка. Като се има предвид сферата, в която работите, знаем, че след известно време отново ще имате нужда от услугите му. Ако от управителния съвет сметнем, че поръчката е съобразена с натюрела на Убиеца Андерш, а вероятно ще бъде така, то ще се заемем с нея в съответствие с актуалния ценоразпис, като освен това ще се върнем при обект А, ще се уверим, че наблизо няма бебета, и отново ще му счупим ръцете. Както тази, която тъкмо ще е заздравяла, така и другата, която така злощастно е останала непокътната предния път. И то без допълнително заплащане!

Странно беше да преговаря със свещеник и... какъвто там беше онзи другия... по такива въпроси, но Графа бе готов да приеме предложението. Плати петте хиляди, стисна ръката на свещеничката и на онзи другия и обеща да ги потърси пак. Все щеше да се наложи все някой все за нещо да бъде смъмрен.