Кели Фейвър: Истина

— Толкова си тясна — ахна, след което се изля в нея.

Продължи да се движи, докато тя проплакваше отново и отново.

Когато приключи, излезе от нея и тя се изправи на дивана със зачервено лице и объркана започна да вдига панталоните си, когато го видя, че прави същото.

Изглеждаше същинска бъркотия с разрошената си коса и обляното си от пот чело.

— Беше… беше ли… — Не беше сигурна какво да каже. Чудеше се дали бе това, което бе очаквал.

Кълън изглеждаше объркан.

— Не знам какво беше — отвърна, изглеждайки също толкова стъписан по начин, който беше еднакво мил и плашещ.

Не беше присъщо за него да се стъписва дори и за момент.

— Имаш ли нужда от нещо? — попита. — Вероятно вода?

Тя се усмихна.

— Добре съм.

— Хубаво — отвърна, като кимна, стегна колана си, обърна се и тръгна към банята. — Идвам след минутка — каза и се скри от погледа й.

Айви стоеше там и мислеше за превъзходния секс, който беше правила току-що.

„Божичко, беше адски секси. Същинско животно, а? И мисля, че и на него му хареса. Но, не свърши ли вътре в мен?“

Не си позволи да мисли много задълбочено за това колко далеч бяха стигнали. Объркваше се, когато започнеше да размишлява над това.

Защото Айви беше сигурна, че самият Кълън — Господин Контрол — не беше възнамерявал нещата да се развият така.

Когато се върна, Айви се беше изправила и се беше съвзела. И все пак, сега се чувстваше объркана и някак нервна.

Кълън й се усмихна, сякаш за да я успокои. Но очите му отново бяха станали далечни. Хладното му, резервирано изражение и контрола му се бяха върнали на мястото си.

— Да те закарам ли до вас? — попита.

— Ще… ще взема такси.

— Глупости — каза Кълън, като поклати глава, — не искам даже да чувам подобно нещо.

— Добре — въздъхна, приемайки, че нещата отново се обръщаха към лошо.

Кълън беше изключително непредвидим.

Излязоха от къщата и поеха към колата му. В съзнанието на Айви препускаха страх, надежди, спомени и чудене как щеше да се справи с пътуването до вкъщи.

Наблизо една възрастна жена, която носеше пазарски чанти, едва не падна пред тях и една от чантите й се разкъса, разпръсквайки плодове по тротоара.

— О, да му се не види — изсумтя сърдитата старица.

Кълън се наведе моментално, събирайки плодовете в ръцете си, опитвайки се да помогне на възрастната дама.

Тя го загледа през дебелите си очила.

— Вие ли сте Кълън Шарп? — попита, сякаш беше изпаднала във възторг само при вида му.

Кълън се изправи, все още държейки няколко банана в ръцете си.

— Да, аз съм — отвърна той, изглеждайки объркан. — Познаваме ли се?

Жената бръкна в другата си чанта и му подаде голям плик.

— Господин Шарп, бяхте изигран — каза, след което се обърна, оставяйки плодовете зад себе си и отправяйки се към един черен седан, паркиран наблизо.

Качи се в колата и тя потегли.

Кълън изпусна бананите и отвори плика, изваждайки документи, на които хвърли бърз поглед.

— Кой беше това? — попита Айви.

Но той не й отговори. Очите му се плъзгаха по документите, устата му се сви в тънка линия, а устните му побеляха.

Спокойните му по принцип очи сега бяха толкова празни, сякаш някой го беше ударил толкова силно, че бе забравил къде се намира.

— Кълън — повтори тя.

— Няма нищо — прошепна, след което пъхна документите обратно в плика и го запечата. — Нищо.

Но тя знаеше, че лъже. Нещо ужасно се случваше с Кълън Шарп, нещо, което даже самият той не можеше да контролира.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7440

Редактор: ganinka, 2015