Кели Фейвър: Последствия

Какво се случи току-що вътре, запита се Айви.

„Той те напляска. Вдигна ти полата, свали ти бикините и оголи задника ти. Щеше да направи много повече от това, но ти избяга, преди да успее.“

Айви си пое дълбока, накъсана глътка въздух, докато стоеше пред заключената врата на Кълън Шарп. Беше на ръба да се разреве, но засега се сдържаше.

„Може да те види. Навсякъде има камери.“

Отмести косата от лицето си и тръгна напред, преструвайки се, че всичко беше наред. Не искаше главният изпълнителен директор да научи, че е толкова разстроена, ако наистина я наблюдаваше на някой от мониторите си в момента.

Когато стигна до асансьора и зачака вратите да се отворят, спомени от това, което се беше случило преди малко, нахлуха в съзнанието й.

Затвори очи и се остави да я завладеят.

Ръцете му, които я докосваха.

Чувството как бикините й се плъзгаха надолу по краката й и разкриваха всичко. Топлите му ръце, дългите пръсти, подканващата влажност между бедрата й…

Дори сега, докато го изживяваше отново, Айви усети толкова противоречиви емоции, че едва се пребори с тях.

Вратите се отвориха и тя влезе в асансьора. Преди да се затворят, я сполетя мисълта, че Кълън ще се появи и ще я спре. Ще я извика обратно в офиса си, за да продължат урока си. Но след това вратите се затвориха и асансьорът потегли, карайки стомахът й да се свива.

От очите й закапаха сълзи, когато разбра, че някак си всичко се беше объркало. От събуждането й тази сутрин до този момент беше направила всяка възможна грешка, която можеше да се допусне.

„Какво си мислех? Не съм му в категорията.

Разпаднах се.

И продължавам да се разпадам.“

Излезе от асансьора и се опита да се съвземе, преди да се върне обратно в кабините и да продължи работа.

Всички я подминаваха; хора на групи обсъждаха работата, проверяваха телефоните си или просто бързаха да стигнат за където се бяха запътили. Всеки имаше задачи за вършене и никой не я видя, нито се позаинтересува какво й се беше случило.

Някак си всичко беше нормално, но животът на Айви се беше променил в офиса на Кълън Шарп.

Нищо вече не беше същото. Дупето й беше оголено пред него. Бикините й бяха свалени.

„Не трябваше да бягам. Трябваше да остана.“

Най-накрая си призна истината, от която я заболя още повече. Не беше толкова разстроена, защото Кълън Шарп й бе говорил неприлични неща или я беше докосвал против волята й. Напротив, беше точно обратното.

„Исках го толкова много, че се изплаших, откачих и избягах.“

От това я болеше най-много — че беше провалила всичко. Можеше да се преструва, че той е лошият мъж, който се е възползвал от нея, но истината бе, че просто беше твърде неопитна, за да се справи с такъв като него.

И дори самият той го беше разбрал накрая, което вероятно го бе накарало да каже, че е направила правилния избор, като си е тръгнала.

Айви въздъхна тежко и усещайки как стомахът й се отпуска, по лицето й се стекоха още сълзи.

Точно когато обмисляше да отиде до тоалетната, за да оправи грима си и да се убеди, че не изглежда като тъжен клоун, една позната фигура закрачи към нея.

Беше Лукас от нейната група и за момент се зачуди дали младият мъж идваше към нея преднамерено, въпреки че знаеше, че това е абсурдно.

Лукас й махна, когато се приближи.

— Хей — каза, а изражението му се промени от дружелюбно на притеснено, когато я доближи. — Добре ли си? — попита.

— О, да. Напълно. — Тя подсмръкна и скри намачканата салфетка в дланта си.

— Изглеждаш така сякаш си плакала.

— Добре съм — настоя тя, усмихвайки се — Какво става? Забавляваш ли се в „Биометрикс Фарма“?

— О, да, истински купон се развихря — каза и завъртя очи.

Трябваше да му свали шапка, задето все още имаше желанието да се шегува след речта, която му беше дръпнал Кълън Шарп по време на инструктажа.

— Е, като заговорихме за това, вече твърде дълго не съм на бюрото си — тя въздъхна. — Трябва да се връщам.

— Разбира се — отвърна той, натиквайки ръце в джобовете на панталона си.

Усмихна му се още веднъж и тръгна към офис кабинките.

— Хей, Айви! — извика той след нея.

Тя се обърна.

— Да?

— С няколко от стажантите ще отидем да пийнем по едно след работа. Искаш ли да дойдеш?

Айви се поколеба за момент, но след това грейна. Малко алкохол можеше да излекува спомените й от случилото се в офиса на главния директор. Това, от което се нуждаеше в момента, беше нещо, което можеше да притъпи емоциите й.