Кели Фейвър - Последствия

— Разбира се — отвърна, смеейки се, — защо не?

— Супер — каза той, като вдигна палци, усмихна се широко и закрачи назад. — Ще се видим по-късно, Айви!

Тя се засмя отново.

— Добре, Лукас. Ще се видим по-късно.

Върна се обратно на бюрото си и реши, че може би е грешала за Лукас. Не беше се преструвал на готин по-рано, а наистина беше добро момче.

Може би Кълън Шарп беше този, който се преструваше. Страхуваше се да бъде нормален човек — трябваше да контролира всяка една ситуация.

Но не се нуждаеше от одобрението на Кълън Шарп, не й пукаше за изискванията му и щеше да направи всичко по силите си да го забрави.

Барът се намираше на няколко пресечки от „Биометрикс“ и Айви се присъедини към групата от около петнадесет стажанта, които отидоха там директно след работа.

Беше интересно как тези тихи, плашливи и несигурни младежи се превърнаха в уверени, смеещи се и шегуващи се хора в минутата, в която напуснаха офиса.

Лукас вървеше до нея, докато се отправяха към „Колелото“ — някакъв изискан бар, който вече беше претъпкан от тълпите костюмари, появили се за „щастливия час“ 1 1 Период от деня, в който напитките се продават с намалени цени в баровете и ресторантите. — Б.пр. .

Атмосферата беше забавна и Айви бе повече от доволна да се отпусне и да изпие по едно с останалите.

— Наздраве задето достигнахме шибаните точки! — извика Лукас, като вдигна чашата си във въздуха.

Айви се засмя и вдигна своята заедно с останалите четиринайсет души в групата, които викаха и се смееха. След това всеки изпи шота си на екс и Айви усети как изгарящата сладост на алкохола се вля в тялото й.

Внезапно голяма част от стреса, който беше изпитала през деня, сякаш изчезна.

— Искам още — каза на Лукас. — Нека го направим пак!

— И още как — отвърна той. — Харесвам настроението ти, Спелман.

Имаше още шотове и още. След което започна да се лее бира.

Айви не можеше да каже, че някога си е падала по алкохола дори в колежа, когато тези неща се считаха за нормални дейности в студентските занимания. Бе присъствала на може би пет-шест партита през четирите години и се бе замаяла леко само веднъж или два пъти.

Истината беше, че винаги бе започвала да се чувства малко изплашена, когато въздействието на алкохола започваше да й влияе. Да чувстваш как почти губиш контрол и да усещаш как задръжките ти падат винаги я притесняваше, затова бе избрала да се занимава с по-безобидни дейности.

Но тази нощ нямаше такива предразсъдъци. Всяка глътка алкохол или бира беше една стъпка напред към забравянето му — да го извади от мислите си и да се убеди, че не й пукаше за това, което се бе случило между тях.

Лукас беше повече от щастлив да й помогне да се натряска, тъй като и той правеше същото.

Както и всички останали стажанти, които бяха минали през стресиращото и унизително преживяване, бяха работили здравата, докато към тях се бяха отнасяли като с парцали в „Биометрикс“. Никой не тръпнеше в очакване за още един подобен ден, но заплащането беше повече от добро и никой не искаше да бъде уволнен.

Музиката започна да думти и хората затанцуваха.

Айви се присъедини, което бе напълно неестествено за нея. Беше страшно забавно и тя си прекарваше страхотно. Всеки път, когато си помислеше за Кълън Шарп, си напомняше колко много се забавлява и все пак не можеше да не се зачуди какво би си помислил, ако можеше да я види сега.

„Не ти пука за мнението му. Забрави ли?“

Още едно питие и щеше да забравя все повече.

— Хич не танцуваш зле! — извика Лукас през музиката, когато Айви вдигна ръце и се завъртя.

— Благодаря — отвърна тя, поклащайки бедрата си в ритъм.

Забеляза, че на бара имаше около петима мъже с разхлабени вратовръзки и бира в ръце, които я гледаха като ястреби… или може би лешояди.

Вероятно само си въобразяваш, каза си. Но беше хубаво да бъде наблюдавана, дори само за да успокои нараненото си его. С бира в ръка тя се отпусна и затанцува с останалите стажанти и някои от посетителите. Чувстваше се замаяна от алкохола, танците и освобождението от всичко, което се бе случило през деня.

„Пияна съм. Не замаяна. Официално се натрясках.“

Очите й бяха затворени, когато усети някой да се притиска към нея отзад и да потърква бедрата си в нейните. Завъртя се и се оказа лице в лице с непознат.

Обаче го разпозна. Беше един от групата мъже, която стоеше на бара и я наблюдаваше.

— Как се казваш? — попита той.