Кели Фейвър - Последствия

— Следва инструкциите единствено на клиентите си — каза спокойно Кълън. — Страхувам се, че няма да сменим посоката си само защото изпадаш в нервна криза.

— Значи ще ме отвлечеш?

Той я погледна с неразгадаемо изражение.

— Моля те, спри да драматизираш. Идваш с мен в апартамента ми, за да изтрезнееш. Ще говорим повече после.

— Не съм пияна! — настоя тя. — Моля те, престани да повтаряш, че съм пияна… — Не успя да довърши изречението си обаче, защото изведнъж усети как започва да й се повдига.

Шокирайки себе си повече, отколкото него, тя повърна на пода на лимузината.

— О, Господи — простена, — толкова се изви…

Кълън бе застанал до нея на секундата, обгръщайки гърба й с ръце.

— Денис, моля те, отбий някъде.

След няколко мига Кълън й помогна да слезе и остана до нея встрани от пътя, докато тя повръщаше отново в канавката.

Беше засрамена, но й беше толкова лошо, че не можеше да осъзнае колко много се срамуваше всъщност.

— Защо продължаваш да ми помагаш? — попита между пристъпите на гадене, докато Кълън галеше гърба и косата й.

— Знаеш защо — отвърна той уклончиво.

— Ти си най-обезсърчителния човек, който съм срещала — простена тя.

Най-накрая, когато изглежда беше приключила с повръщането, се върнаха обратно в лимузината. Денис очевидно вече беше изтъркал и почистил пода, тъй като единствените признаци от прилошаването й бяха миризмата на почистващ препарат и тъмното петно, което беше останало.

Тя затвори очи и Кълън й предложи да легне.

— Сложи глава в скута ми — каза той.

Тя кимна, приемайки най-накрая факта, че той знаеше какво трябва да прави. А и без това искаше да е близо до него.

Не само че беше най-обезсърчителния човек, но и най-объркващия. В един момент беше дистанциран и студен, а в следващия най-приятния и грижовен мъж на света.

„Чувствам се напълно защитена и обсипана с грижи в момента.“

Но всичко можеше да се промени всеки момент. Не го разбираше, но въпреки това затвори очи, легна на седалката и положи глава в топлия скут на Кълън Шарп.

— Главата ми е в скута на главния изпълнителен директор — каза на глас.

Кълън се засмя леко.

— Шшт… — утеши я той, галейки косата й.

Можеше да усети издутината, когато бузата й се притисна в скута му. Въобразяваше ли си, или той наистина се надървяше в момента?

Какво ли щеше да стане, ако му свали ципа точно тук и сега… и го поеме в устата си в частната му лимузина? Но изобщо не бе в състояние да извърши нещо подобно, особено не и за първи път в живота си. Нямаше куража, нито настроението да го направи.

А и начина, по който галеше косата й, беше толкова приятен…

— Заспивам — заяви сънливо.

— Това е хубаво — увери я той. — Взела си правилното решение.

Тя се унесе, разсънвайки се единствено, когато я повдигна на ръце, притискайки я като малко дете в обятията си, изкара я внимателно от лимузината и да я понесе нагоре по стълбите.

— Къде… къде ме водиш…

— Всичко е наред. Имаш нужда от почивка — каза нежно той, като пристъпваше внимателно.

— Твърде съм тежка да ме носиш.

— Глупости. — Силните му ръце я обгърнаха и тя го прегърна, заравяйки лицето си в гърдите му, вдишвайки аромата му.

Не познаваше баща си, а майка й я бе отгледала като самотен родител. Никога не бе имала баща, който да я взима в обятията си и да я слага в леглото, но предполагаше, че би било нещо подобно.

Откри, че й харесваше много.

Скоро влязоха в една тъмна сграда и сигурно Кълън я притежаваше цялата, защото когато пристъпиха входната врата, той я понесе надолу по коридора към друга тъмна стая и я постави върху меко и уютно легло.

— Кълън — започна тя.

— Тихо — каза той. — Заспивай. Ще говорим на сутринта.

— Добре. — Тя се пъхна под завивките и той я зави, милвайки косите й с деликатните си пръсти. След което се загледа в нея за миг, наблюдавайки я в тъмнината.

— Как може да си толкова мил с мен? — попита тихо вече полузаспала.

— Нямам избор — отвърна той с шепот. Беше ли си въобразила казаното? Вече не беше сигурна в нищо.

Толкова много й се искаше да легне до нея и за момент си помисли, че ще го направи, но тогава той се обърна и излезе от стаята, като спря и се поколеба за последен път, преди да затвори вратата след себе си.

За кратко се беше почувствала натъжена и съкрушена, задето я бе оставил да спи сама. Обаче беше толкова уморена. Уморена и пияна. Главата й бе започнала да се върти и се чувстваше отпаднала.