Кели Фейвър - Последствия

Не му отговори. Не беше грозен — малко по-висок от нея, но мускулест като колежански спортист или атлет. И имаше онова нахакано самоуверено изражение, което свързваше точно с този тип хора. Беше облечен със светлозелен панталон, бяла риза с навити до лактите ръкави и тъмнозелена разхлабена вратовръзка.

— Нещо не съм в настроение — каза тя.

— Не си в настроение за какво, сладурче? — попита той, опитвайки се отново да се притисне по-близо към нея.

— Тук съм с приятели — отвърна тя. Правеше некоординирани движения, докато се опитваше да се отдръпне от него. Нито устата, нито мислите й функционираха нормално, както й се искаше в момента.

— Аз мога да съм ти приятел — каза мъжът, като се приведе напред и я хвана за кръста. — Просто танцувай с мен.

— Не — отказа тя.

Изведнъж Лукас застана между тях.

— Всичко наред ли е тук?

Мъжът хвърли раздразнен поглед към Лукас.

— Тя разговаря с мен, приятелче. Добре е. Защо не донесеш на мен и на дамата по едно питие, а? — извади една пачка с пари и му подаде двайсетачка.

— Не искам друго питие — каза Айви.

— Мамка му — каза Лукас, гледайки зад тях. Очите му се бяха разширили от ужас.

Тогава Айви забеляза, че всички стажанти гледаха в същата посока и имаха еднакви, неспокойни изражения.

Обърна се към вратата и това, което видя, беше толкова неочаквано, че я остави без дъх.

Кълън Шарп току-що беше влязъл в бара. Все още изглеждаше толкова страховит и заплашителен, дори и извън кралството си. Беше с още двама мъже, които не бе виждала досега, но и те бяха облечени в костюми, затова предположи, че сигурно работят при него.

— Не мога да повярвам, че е тук — каза една от стажантките близо до нея.

— Мамка му, толкова е секси — отвърна друго момиче.

— Определено бих го изчукал — каза един от стажантите, ясно заявявайки наклонностите си.

Някои се засмяха нервно, но всички гледаха към Кълън Шарп.

Айви усети тръпка на вълнение, когато го видя, но бързо си припомни, че се опитва да го забрави.

Кълън огледа мястото, сякаш го притежава заедно с всички хора вътре. Очите му попаднаха върху нея и се присвиха.

Коремът й се сви и тя побърза да поклати глава и да извърне поглед.

„Майната му, помисли си. Може и да се съглася с предложението на този смотаняк и да танцувам с него.“

Обърна се нарочно към мъжа пред нея, който и да бе той.

— Аз съм Айви — каза, усмихвайки се закачливо.

— Ханк — отвърна неприятният мъж със зелената вратовръзка. Очите му се бяха втренчили в деколтето й.

Хвана ръката му и я постави на бедрото си. Той схвана намека и постави и другата си ръка върху нея, след което я завъртя и се притисна към гърба й.

Музиката думкаше силно и тя затвори очи.

„Надявам се, че ме гледаш, Кълън Шарп. Надявам се, че гледаш и полудяваш.“

Това я накара да се усмихне, докато мъжът зад нея тласкаше бедрата си към нейните.

Танцуваха така известно време и когато отвори отново очи, Кълън и приятелите му си бяха тръгнали. Не я беше гледал и очевидно не му пукаше какви ги върши тя.

Това направи играта сравнително безинтересна, а движенията на партньора й още по-неприятни. Айви осъзна, че не се чувства много добре.

Всичко около нея се въртеше и сякаш някой беше сложил тухла в стомаха й.

— Не се чувствам добре — промърмори, като се опита да се измъкне от хватката му. Но явно Ханк не се интересуваше как се чувства тя. Лявата му ръка се плъзна нагоре и хвана гърдата й, като отново притисна бедрата си към нея. Видя и след това чу как приятелчетата му отсреща на бара се смеят, пляскат и подвикват окуражително.

— Хей — извика тя, опитвайки се да се измъкне. — Какъв ти е проблемът?

Кървясалите очи на Ханк я загледаха неприлично.

— Повече от очевидно е, че ти харесва това, което правя. — Той хвана бедрата й отново. — Хайде, танцувай с мен, кучко.

— Кучко? — извика тя насреща му. — За какъв се мислиш, задник такъв?

Лукас отново застана между тях.

— Достатъчно, приятел. Тя не иска да танцува повече с теб.

— Ти пък кой си? Шибаният принц на бял кон ли? — попита Ханк, а от устата му се разхвърча слюнка. — Защо не вземеш да се разкараш — продължи и бутна Лукас в гърдите.

И тогава, преди да разбере какво се случва, Лукас се оказа обкръжен от приятелите на Ханк. Започнаха да го обиждат и да го бутат напред-назад и беше повече от ясно, че превъзхождаха младия мъж, който бе започнал видимо да се плаши. Въртеше се на посоки, за да отблъсне атаките на противниците си.